Гневът често се среща при хора, диагностицирани с рак. Това обикновено е една от първите емоционални реакции, които човек има. Гневът може да се развие по всяко време от пътя на пациента през заболяването.
Когато човек живее с рак, той често е гневен за начина, по който заболяването разрушава живота му. Гневът може да е насочен към начина, по който близките хора реагират на диагнозата. Много хора си задават въпроса "Защо се случва на мен?", който отново води до чувство на гняв и разочарование. Симптомите и нежеланите реакции от лечението на тумора, като смущения в съня, умора, болка и гадене могат да накарат и най-щастливият човек да бъде разочарован, раздразнителен и ядосан на моменти.
Като цяло, хората считат гнева за нещо лошо. Като всяка друга емоция, това е чувство, което хората имат нужда да изпитат. Много от пациентите се чувстват виновни за това, че са гневни или просто не знаят как да изразят чувствата си. В резултат на това, човек може да затвори чувствата в себе си и да не ги показва. Някои хора се опитват да се справят с гнева чрез употреба на алкохол и наркотици. Други изразяват гнева си по начин, който може да застраши както самите тях, така и околните. Продължителният гняв и неспособността за изразяването му по умерен начин може да доведе до депресия. Въпреки, че тя е често срещана сред диагностицираните с рак, тя не е нормално състояние в живота на хората с тази диагноза.
Изразен по безопасен и позитивен начин, гневът може да помогне да се променят някои неща в по-добра посока. Така например, гневът свързан с туморното заболяване може да зареди човек с енергията и силата, които са му нужни, за да преодолее предизвикателствата на лечението.
Най-добрият начин да се справим с гнева е като го разпознаем и намерим безопасен начин да го изразим: