Д-р Марчела Колева е виден медицински онколог. Днес ви представяме интервю, което проведохме с нея на тема "Неоадювантната (предоперативна) терапия на рака на гърдата".
- Предоперативна лекарствена терапия се препоръчва на пациенти с локално напреднал карицином на гърда. Това е прилагане на лекарства с цел намаляване обема на установения в процеса на диагностициране тумор на гърдата. Когато тумора е чувствителен неговия размер и разпространение в лимфните възли значително намалява, т.е. намалява броя на туморните клетки в организма. Когато тумора е с намалени размери може да се обсъжда и по-малка по обем оперативна интервенция, така наречените орган- съхраняващи операции са въможни и достатъчни за изкореняване на тумора. Не са рядко случаите, когато тумора напълно е унищожен от предоперативната терапия.
Друга цел на предоперативната лекарствена терапия е да намали до минимум възможността за далечно разпространение на туморни клетки, може да се предотврати далечно метастазиране.
- Неоадювантна лекарствена терапия се назначава след като са напълно изяснени: стадия на заболяването, неговата хистологична картина, чувствителност към хормони и дали има свръх продукция на специфичен рецептор наречен ХЕР. Неоадювантна е системната лекарствена терапия, която се назначава преди да се проведе оперативно лечение, но е направена биопсия на тумора и са определени по-горе посочените молекулярни характеристики.
- Според установените след биопсия молекулярни характеристики на тумора и е известен неговия стадий, се определя вида на системна лекарствена терапия. Тя винаги е съобразена със съпътстващите заболявания на пациента и с неговото желание за лечение.
Ако тумора не е с много агресивни харектаристики и е показал данни за чувствителност към хормони и няма свръхпродукция на рецептор ХЕР, може да се предложи лечение с антихормони, които се приемат през устата. При жените с рак на гърда задължително се съобразява приема на енодкринни препарати с менопаузалния им статус. При дами в менопауза не се препоръчва прилагане на инжекции за прекъсване на цикъла, но такива са препоръчителни при тези които менструират. Съществува и възможност за спиране на менструацията и с операция или облъчване, но тези методи са с необратим ефект.
Ако тумора има свръхпродукция на рецептор ХЕР, се препоръчва венозно прилагане на цитостатици и лекарства насочени към блокиране на ефекта на допълнителния, ХЕР, рецептор. Прилагане само на ендокринна терапия не е достатъчно в тези случаи.
Ако тумора няма чувствителност към хормони и не произвежда рецептораХЕР, означава се като тройно негативен, тогава се препоръчва по-агресивна химиотерапия.
- Неоадювантната лекарствена терапия има за цели:
- Преди започване на неоадювантна лекарствена терапия се провежда пълно определяне на разпространението на туморни клекти в организма, така наречения стадий на заболяването.
След завършване на неоадювантното лечение се провежда рестадиране и се определя до колко е намаляло разпространението на туморните клеки и доколко е подходящо и безопасно да се проведе операция. След рестадиране се определя обема на операцията и дали е подходящо по същото време да се извърши и облъчване на мястото, където е бил преди това тумора.
- Неоадюваното лекарствено лечение не се прилага продължително време, не повече от 4-6 месеца. Преди всеки цикъл на венозно прилагане на лекарствата и на всеки втори месец при пациентите, които приемат само енодкоринна терапия се провеждат прегледи и се оценява темпа на намаляване обема на тумора и лимфните възли, ако е имало такива при започване на лечението.
Ако намаляването на туморните обеми не е досатъчно или пък, ако въпреки привежданото лечение тумора расте може да се премине към операция по-рано от първоначално предвиденото. Обичайно обема на операцията е по-голям, ако няма достатъчно намаляване на тумора и/или лимфните възли.
- Всички пациенти, при които тумора е по-голям от 2 сантиметра или има разпространение в лимфните възли, най-често това са тези в мишницата от страна на засегната гърда.
- ХЕР е допълнителен към хормоналните рецептор, които се произвежда от клетките на гърдата. При някои тумори тези рецептори са в пъти повече. Това нарастване на гъстототата на ХЕР рецептор върху туморната клетка се нарича свръхекстресия и определя тумора като позитивен за ХЕР. ХЕР е допълнителен стимул за растеж и агресивност на тумора. За да се блокира стимулиращото действие на този рецептор се използват лекарства, които го обезвреждат. Лечението, което се насочва към блокиране на ХЕР се нарича прицелно.
- Определяне на молекулярния профил на тумора преди започване на лекарствена терапия се извършва върху тъкан взета от тумора чрез процедура наречена биопсия.
Лекари патолози извършват поредица от процедури върху тази туморна тъкан, за да определят кои са активаторите на туморния растеж, т.е. как може да бъде прекъснат порочния растеж и да се спрат стимулите към тъканите на тялото да се израждат и да растат туморните клетки. Чрез манипулации наречени имунохистохимия се определя дали туморните клетки растат и се стимулират от естствените хормони Естроген и Прогестерон и дали има свръхподукция на допълнителен рецептор ХЕР. Когато са известни стимулите на туморния растеж, тогава се избира най-ефективната комбинация от лекарства, които да ги блокират. Комбинациите от лекарствени въздействия се подбират така, че да бъдат най-щадящи към човека и най-агресивни към тумора.
Когато се проведе опрацията след неоадювантна терапия отново се определя мулекулярния профил на останалия тумор, ако има такъв. Възможно е да има разлики в мулекулярния профил на началния и остатъчен тумор. Това се дължи на факта, че туморите на са съставени само от един тип клетки. Въможно е началното определяне на биологичните характеристики на тумора да пропусне някои рядко представени клетки и приложеното лечение да не е било достатъчно за тях, т.е. да се получи „селектиране“ на определен тип туморни клетки. По тази причина за предпочитане е да се вземе по-голямо парче от началния тумор, да се проведе така наречената кор-биопсия.
- След приключване на предоперативна лекарствена терапия се очаква да няма видима остатъчна туморна маса.
Доколко е намаляло разпространението на туморните клетки се оценява с лабораторни и инструментални изследвания, например скенер, обичайно същите, които са определили началното разпространение – стадий.
Операцията е задължителен елемент от цялостното лечение, тъй като единствено след провеждане на хистологично изследване може да се докаже изкореняване на началния тумор. С унищожението на началния тумор, обаче не се изкоренява риска от връщане на заболяването. Според разпространението на туморните клетки, което се определя преди започване на предоперативното лекарствено лечение и определяне на разпрострението след това лечение, се прави преценка за риска от връщане на заболяването и риска от далечно разпрострение.
В зависимост от рисковете описани по-горе се препоръчва следваща операцията терапевтична намеса. При остатъчни туморни клетки е възможно да се предложи включаване на облъчване и продължение на лекарственото лечение. При липса на остатъчен тумор може да се предложи само проследяване през кратки интервали.
Благодарим Ви, Д-р Колева!
Съществуват редица митове за рака на гърдата. Те могат да бъдат чути в случаен разговор или да бъдат прочетени …