Първите симптоми на рака на дебелото черво се проявяват в напреднал клиничен стадий

Доц. д-р Радосвет Горнев е специалист по хирургия. Завършил е Медицинския университет в гр. София през 1990 г., придобива специалност обща хирургия през 1996 г.  Последователно специализира във водещи клиники на Александровска болница и Военномедицинска академия в областта на жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас, колоректална хирургия, лапароскопска хирургия. През 2003 г. е стипендиант на Кливланд клиник, САЩ. През 2010 г. специализира лапароскопска херниопластика в Сьодертале, Швеция. 2011 г. – курс по чернодробна трансплантация от жив донор, Истанбул, Турция. 2011 г. – индивидуална програма по жлъчно-чернодробна, панкреатична и гастроинтестинална хирургия, Клиничен център, Любляна, Словения. От 2008 г.  до сега доц. д-р Горнев оглавява Клиниката по обща хирургия в МБАЛ „Лозенец“.

 -  Доц. Горнев, споделете с нас какво представлява ракът на дебелото черво?

 - Ракът на дебелото и право черво, или по-точно колоректалният рак е злокачествено новообразувание, произлизащо най-вече от жлезите на лигавичния слой (аденокарцином) и може да се появи във всички участъци на червото, но най-често в ректосигмоидалната област. Преобладаващо (над 80%) колоректалният рак е спорадичен (случаен), но има и хередитарни (наследствени) форми. Повечето колоректални ракови заболявания започват като разрастване на лигавицата на дебелото черво или ректума - тези израстъци се наричат ​​полипи.

Някои видове полипи могат да се променят в рак с течение на времето (обикновено много години), но не всички полипи стават рак. Шансът на полип да се промени в рак зависи от вида на полипа. Наличието на полип по-голям от 1 см. или на повече от два полипа, особено при откриването  на метаплазия  след отстраняване и микроскопско изследване (клетките изглеждат ненормално, но не са истински ракови клетки) се определя като предраково състояние.

 - С каква честота се наблюдава ракът на дебелото черво, спрямо други онкологични заболявания?

 - Колоректалният карцином (КРК) е най-честото злокачествено заболяване от гастро-интестиналния тракт. Годишно в САЩ се откриват 145 000 нови случая и 55 000 болни загиват, което го прави втора причина за смърт от рак след белодробния карцином при мъжете и карцинома на гърдата при жените. В Европейския съюз картината е същата: 170 000 души умират всяка година, при диагностицирани 370 000 нови случая. Трябва да се отбележи, че КРК е едновременно предотвратим и лечим, при положение, че е открит рано: днес в ЕС има 950 000 оцелели след успешно лечение. Очаква се честотата на заболяването да нарасне значително в следващото десетилетие, главно поради застаряването на населението и поради увеличаващите се рискови фактори. В България честотата на КРК за последните 20 години е нараснала със 100%! Според данни на Националния Раков регистър от 2015 г., публикувани през 2017 г. за новооткритите злокачествени заболявания в България процентно от КРК са заболели 16,5% от мъжете и 13,3% от жените. Това го поставя на второ място след белодробния рак при мъжете и също на второ място след рака на гърдата при жените. Освен това заема и второ място като причина за смърт от злокачествено заболяване с 13,8% при мъжете и 14,2% при жените.

 - Какви са факторите, които повишават риска от развитие на заболяването ?

 - Идентифицирането на рисковите фактори за развитие на КРК е от съществено значение за определянето на рисковите групи с цел тяхното откриване в населението чрез скринингови програми. Възрастта е основният рисков фактор – доказано е, че възраст между 50 и 74 години е най-рискова и при двата пола. По данни от САЩ обаче, 10% от новооткритите болни с КРК са под 50 год. Наличието на фамилна обремененост е фактор, налагащ ранна диагноза чрез генетични тестове, дори и при безсимптомни хора. Доказани рискови фактори са и тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, нездравословни диети, наднорменото тегло и прогресиращото обездвижване, както и фактори от околната среда. Наличието на предходни заболявания на дебелото черво от възпалителен характер (напр. хроничен улцерозен колит) също могат да се считат за рискови.

 - Кои са първите симптоми на това заболяване?

 - За съжаление, първите симптоми на КРК се проявяват в напреднал клиничен стадий; дълго време заболяването протича безсимптомно. Основните симптоми са свързани със значима промяна в ритъма на дефекация – редуване на запек с диария, промяна в честота и консистенцията, наличието на патологични примеси като слуз и/или кръв. Съчетанието на рязко немотивирано отслабване с анемия е класически клиничен белег за КРК.

 - По какви начини се диагностицира дебелочревният рак?

 - Поставянето на диагноза КРК е в резултат на процес, наречен клинично стадиране, въз основа на който се определя и лечебният план за всеки отделен пациент. Този процес започва с щателното му разпитване и с провеждане на обстоен клиничен преглед. Златен стандарт за диагноза е ендоскопското изследване на дебелото черво с биопсия (колоноскопия). Допълнително се извършва и компютърна аксиална томография (КАТ), а при рак на правото черво – и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Клиничните стадии са от I до IV, в зависимост от проникването на тумора в чревната стена и наличието на метастази (разсейки) по лимфен и/или по кръвен път.

По данни за целия ЕС болните, диагностицирани в I–ви стадий са едва 13%, тези във втори – 31%, в – III-ти 32% и в последен, IV-ти стадий- 24%. В същото време 5- годишната преживяемост в I–ви стадий е над 90%, докато тази в IV–ти стадий - едва 8%! Ето защо ако се увеличи диагностицирането на пациентите в I – ви стадий от сегашните 13% до 50%, това би довело до спасяването на 130 000 живота. Същевременно с това ще се постигне спестяване на над 3 милиарда евро, защото лечението на болен в I – ви стадий струва приблизително 3-4 000 евро, докато това на болен в IV –ти стадий е десетократно повече – над 40 000. Това определя значителната тежест за здравните системи на страните от ЕС, която се изчислява на 15 милиарда евро годишно.

 - В кои случаи насочвате пациентите си за предоперативна химиотерапия или лъчетерапия?

 - За предоперативна (неоадювантна) лъчетерапия задължително насочваме пациентите с нисък карцином на ректума. Допълнителното провеждане на предоперативна химиотерапия независимо от локализацията на тумора зависи от клиничното стадиране и от наличието на далечни метастази в органите - черен дроб, бял дроб, мозък, кости. Това лечение може да „стопи“ туморния процес и разсейките и да направи възможно радикално хирургично лечение с по-добри резултати и по-добра прогноза. Решението за вида и последователността на лечението се взима от Онкологичен комитет - екип от различни специалисти, включващ гастроентеролог, хирург, онколог, лъчетерапевт, патолог, специалист по образна диагностика и др.

 - Какъв е стандартът за извършване на скрининг за рак на дебело черво?

 - Скринингът представлява систематичен процес на изследване на рискови групи хора или на цяла популация над определена възраст, с цел ранно диагностициране на съответно заболяване, в случая КРК. Препоръките на Европейската комисия за провеждане на такъв скрининг при дебелочревен рак са от декември 2003 г. Стандартно за скрининг в ЕС и САЩ се използват: фекален тест за окултно (крито) кървене, фекален тест за генетични промени в излющени лигавични клетки и/или фиброколоноскопия. При популационен скрининг се обхваща населението между 50 и 74 годишна възраст. Виртуална компютър-томографска колонография, ДНК-тест и капсулна ендоскопия не се препоръчват като рутинни скринингови методи за КРК.

За съжаление, едва 14% от населението на ЕС днес е обхванато от скрининг. Процентът на явилите се за изследване също е от значение, като достигането на 70% би довело до значително подобряване на крайните резултати – по-ранно диагностициране, по-добра преживяемост при по-добро качество на живот. Противно на очакванията, че при провеждане на скрининг ще се увеличат разходите за съответните изследвания, което би натоварило здравната система, то всъщност води до спестяване на повече от 3 милиарда евро годишно в ЕС.

Съществуват трудности за разкриването на такива скринингови програми, свързани с проблеми от социално-демографско, психо-социално, икономическо и географско естество. Политическото подпомагане на този процес в ЕС се състои в редици доклади на Европейската комисия и Европейския парламент чрез формирането на целеви групи по програма „Европа срещу рака“.

За съжаление в момента в България няма скринингова програма за КРК. Това се отразява в резултатите - нисък процент на пациентите, диагностицирани в начален стадий и значително по-ниската 5-годишна прежиляемост (с 12,6% по-ниска, сравнена с средната за Европа според  EUROCARE5), при положение, че в България съществуват всички възможности за лечение на този вид рак.

Благодарим Ви, доц. Горнев!

Автор: Д-р Ж.Райчева