На 11 март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) призна болестта причинена от коронавирус 2019 (COVID-19) за пандемия.1 Първите описани случаи на неясна атипична пневмония в Ухан, провинция Хубей, Китай, бяха идентифицирани като тежък, остър респираторен синдром причинен от коронавирус 2 (SARS-CoV-2) в края на 2019 г.1,2 Към момента на писане на тази статия доказаните заразени по света са над 680 000, доказаните смъртни случаи, които са причинени от COVID-19 са над 32 000.3
Симптомите на COVID-19 са неспецифични и клиничната картина може да варира от безсимптомни форми до тежка пневмония и смърт, въпреки това, с малки нюанси в процентите, са описани някои типични (с висока честота) прояви: висока температура (87,9%), суха кашлица (67,7%), умора (38,1%), експекторация (33,4%), задух (18,6%), болки в гърлото ( 13,9%), главоболие (13,6%), миалгия или артралгия (14,8%), втрисане (11,4%), гадене или повръщане (5,0%), запушен нос (4,8%), диария (3,7%) и хемоптиза (0,9%). Изброените симптоми, включително леки респираторни симптоми и фебрилитет, се развиват средно 5-6 дни след инфекцията (среден инкубационен период 5-6 дни, диапазон 1-14 дни).4,5
При повечето хора, които са заразени с вируса COVID-19, заболяването протича в лека/безсимптомна форма и се възстановяват напълно. Около 80% от потвърдените случаи са имали леко до средно тежка форма на заболяването, което включва както пациенти, които не са развили пневмония, така и такива с лека форма на пневмония, 13,8% са с тежко заболяване и 6,1% са критични (дихателна недостатъчност, септичен шок и/или полиорганна недостатъчност.4
Трябва да се отбележи, че делът на наистина асимптоматичните е неясен, като се спекулира, че е относително рядък и изглежда не е основен двигател на предаването на инфекцията.4
Идентифицирани са и рисковите групи, които са свързани с повишен риск за развитие на тежко заболяване или смърт: възраст над 60 години, пациенти с придружаващи заболявания (като хипертония, диабет, сърдечно-съдови заболявания, хронични респираторни заболявания и онкологични заболявания).4
Добре известно е, че пациентите с онкологични заболявания са група с повишен риск от компрометиране на имунната система. Класическата цитотоксична химиотерапия е водеща причина за имуносупресия, но не трябва да се пренебрегват факторите, които мога да доведат до неутропения: инфилтрация на костния мозък от солидни туморни, инфилтрация от някои лимфопролиферативни злокачествени заболявания, като лимфоми и левкемии.6,7 Различни класове от новите таргетни медикаменти за лечение на онкологични заболявания също могат да доведат до имуносупресия, като за някои това са водещите класово специфични нежелани лекарствени реакции – например инхибиторите на циклин-зависимата киназа CDK4/6 (cyclin-dependent kinase).8
Въпреки, че лечението с различни типове имунни чекпойнт инхибитори (immune checkpoint inhibitors) води до мощен имунен отговор срещу онкологичното заболяване, не е напълно изяснен ефекта им при активно вирусно заболяване, като много от клиничните проучвания за регистрация на тези медикаменти изключват пациенти с активни инфекции.9
Друга голяма група онкологични пациенти са тези, които подлежат на различни типове трансплантации, като тази група е безспорно застрашена от имуносупресия и при тях мерките за повишен риск от инфекция са стандартни.
Лъчелечението при определени условия също може да доведе до потискане пролиферацията на костния мозък и от там до имуносупресия.
Онкологично болните пациенти също така често са възрастни, коморбидни и с влошен нутритивен статус – фактори, които влошават протичането и на инфекцията с COVID-19.6
Към този момент научните статии, които са свързани с пандемията от COVID-19 приближават 2000, но подробно описание на честотата, протичането, изхода на заболяването при онкологично болни пациенти има в ограничени източници – китайски и италиански,10-13 а също така водещите по света онкологични асоциации дават първите насоки/препоръки, без да са систематизирани в задължителни алгоритми за поведение.14,15
Какво показват първите анализи на заболеваемостта/протичането на инфекцията с COVID-19 при пациенти с онкологично заболявания? По данни на National Clinical Research Center for Respiratory Disease и National Health Commission of the People’s Republic of China изглежда, че пациентите заразени с COVID-19 имат по-висока честота на онкологични заболявания сравнени с общата китайска популация - 1% спрямо 0.29% на 100 000 души според данните от епидемиологичната статистика за онкологични заболявания на Китай за 2015г.13 Белодробният карцином е водещ по честота с 28% от всички случаи, като 25% от пациентите са с неясен статус на моментното лечение, а останалите 75% са на различен етап на лечение след първична резекция на тумора. В тази група пациенти е установено със статистическа достоверност и по-висока честота на усложнения/животозастрашаващи събития (конкретно в анализа за крайна точка е приета нуждата от инвазивна вентилация или смърт) – 39% срещу 8%, Fisher’s exact p = 0.0003.13 Какво показват първите доклади от Италия – най-тежко засегната от епидемията европейска държава – от регистрираните случаи на смърт в следствие инфекция с COVID-19 30% са с доказана исхемична болест на сърцето, 35.5% са с диабет, 20.3% са с активно онкологично заболяване. Само 0.8% от пациентите нямат регистрирано придружаващо заболяване, 25.1% имат едно придружаващо заболяване, 25.6% имат две, а 48.5% имат три и повече.10
Онкологичните пациенти са специфична група, която не може радикално да прекъсне своето лечение в състояние на пандемия, но цялостният подход към тези пациенти може да бъде оптимизиран с цел да се намали риска от инфекцията. Какви са конкретните препоръки:
Пандемията от COVID-19 е активна и в настоящия момент, което налага динамична адаптация към променящата се ситуация. С обобщаване на цялата информация ще се разкрият детайли на въздействието и върху лечението на онкологично болните пациенти.
Автор: Доц. Д-р Николай Цонев