Простатният карцином е най-честото злокачествено заболяване при мъжете в България. По данни на GLOBOCAN през 2020г. броят на ново диагностицирани с това заболяване случаи е 4 983 мъже. В процентно измерение тези случаи са 24.3% от всички малигнени заболявания при мъжете. Благодарение на информираността на пациентите, напредналите диагностични и терапевтични възможности, смъртността през последното десетилетие намалява. Отново по данни на GLOBOCAN за 2020г. от простатен рак са починали 1215 мъже, като това е 5-тата по честота причина за смърт от онкологично заболяване при мъжете. За сравнение например, от рак на белите дробове през 2020г. са заболели 4300 човека (мъже и жени) и при 3900 души е причина за смърт. Ракът на простатата е много по-често срещан при пациенти на възраст над 75г., като дори съществува един афоризъм, че “всеки мъж на 100 годишна възраст, 100% би развил рак на простатата”. Въпреки това, в нашата клинична практика, имаме и случаи на мъже с простатен карцином, на възраст 45-50 години, като характерно за тези пациенти е, че заболяването не-рядко е диагностицирано в по-напреднал стадий, както и протичането му е по-агресивно.
Дори и без наличие на симптоми, мъжете след 40 годишна възраст подлежат на ежегоден скрининг на простат-специфичения антиген (PSA), а при анормални стойности и на клиничен преглед от уролог. Ранните симптоми на болестта са дискретни – предимно често уриниране вечер и затруднение в уринирането. При установяване на кръв в урината или семенната течност, задръжка на урината, болезненост в перинеалната област или по костите – вероятно се касае за доста по-напреднало заболяване. Трябва да се помни, че ракът на простатата метастазира предимно по хематогенен (кръвен) път и поради това нерядко засяга вторично костите, костния мозък, ЦНС, белите дробове и поради това симптомите от увреда на тези органи и системи предвещават лоша прогноза за пациента.
След 40 годишна възраст с изследване на PSА и при клиничен преглед при уролог.
Лечението на рака на простатата значително еволюира през последното десетилетие. Еволюцията настъпи както в оперативно отношение, където широко навлезе роботизираната хирургия, така и в консервативното лечение – лъчево и лекарствено. Поради нарастналите лечебни модалности към момента от особено значение е лечението на простатния карцином да се обсъжда в мултидисциплинарен екип, съставен от патолог, уролог, образен специалист, лъчетерапевт и медицински онколог. Само по този начин може да се гарантира приложението на актуалните терапевтични стандарти при всеки един стадий на рак на простатата.
По отношение на лъчетерапията, предвид нарасналите и прецизирани методи на облъчване, брахитерапията предостави една надеждна алтернатива на оперативното лечение. Разбира се радикалните методи, оперативни или лъчеви, имат своите неблагоприятни странични ефекти. Поради това преди пациентът да предприеме каквото и да е радикално лечение, задължително трябва да се информира за съпътстващите усложнения.
По отношение на лекарственото лечение, вероятно именно там, напредъкът е най-голям. Десетилетия наред, рака на простатата се лекува с ендокринна (хормонална) терапия, която има за цел да спре производството на тестостерон или усвояването му от туморните клетки. В ранните години това лечение се е провеждало с лекарствени продукти, които са предизвиквали тежки странични ефекти и са влошавали качеството на живот на пациентите. Нещо повече, до преди няколко години, при пациентите с рак на простатата са провеждани двустранни орхиектомии (оперативно отстраняване на тестисите), които освен тежкото психично травмиране на пациентите, особено по-младите от тях, са представлявали и неоправдан хирургичен риск. В съвремието, ендокринното лечение продължава е водещо, но представено от модерни с приемлив профил на безопасност лекарствени продукти. С т.нар. LHRH- агонисти и антагонисти, се блокира производството на тестостерон в тестисите, а вече на този терен с други лекарствени средства, антиандрогени се осъществява и блокирането на рецепторите за тестостерон, намиращи се върху туморните клетки. Така се осигурява “хормонално неблагоприятна среда” за туморните клетки на карцинома на простатата и те загиват. Революция в лечението на метастазиралия рак на простатата предизвикаха т.напр. ARTA—андроген рецептор таргетиращи антагонисти – enzalutamide, abirateron, apulutamide, darulutamide и др. Тези лекарствени продукти за пер-орално приложение са лесни за приемане и с добър профил на безопасност, като водят до значително удължаване на времето до последваща прогресия и най-вече до увеличаване на общата преживяемост. Отчитайки добрата ефективност на тези лекарствени продукти в метастатичен стадий на болестта, някой от тях, като apulutamide, се прилагат дори в стадий преди да са се появили метастазите. Бързото нарастване на PSA на фона на антиандрогенно лечение с LHRH-агонист, е показание за започване на терапия с apulutamide, като така се постига контрол над болестта и се забавя появата на метастази. Ролята на химиотерапията с доцетаксел вече е утвърдена в метастатичния стадий и осигурява бързо действие и намаляване на симптоматиката.
Както беше споменато, най-често карцинома на простатата метастазира в костите. Освен бифосфонатите, които хронологично са първите остеомодулатори, сега широко се използват и RNKL-антагонистите като denosumab. Целта на това лечение е да се забави и удължи времето до настъпване на скелетно свързано събитие като фрактура или болка.
Метаболитното лечение е представено от приложение на радионуклеидите стронций, галий или лутеций- съвременен подход за лечение на костна болест при тези пациенти.
Карциномът на простатата е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и поради това всяко оплакване от пикочно половата система при мъже над 40 годишна възраст, както и увеличение на PSA, без наличие на инфекция или травма на простата, трябва да се проследяват от уролог без отлагане. Пациентите с диагностициран рак на простатата трябва да настояват, да бъдат обсъждани в мултидисциплинарен екип и да се информират за страничните ефекти от всеки от предложените лечебни методи. Разбира се, това не бива да води до забавяне на лечението, защото ефективността на терапиите намалява, колкото по-късно е поставена диагнозата и е започнато лечението.
С подкрепата на Janssen
Ракът на простатата е едно от най-често срещаните ракови заболявания при мъжете. Най-често срещаният е аденокарциномът (т.е. раково заболяване, …