Ракът не винаги си отива завинаги. Той може да бъде наблюдаван и лекуван, но понякога никога не изчезва напълно. Може да се превърне в едно хронично заболяване, подобно на диабет или артериална хипертония. Най-често това се случва с карциноми като овариалния (рак на яйчник), хроничните левкемии и някои видове лимфоми. Понякога туморите, които са се разпространили или са се завърнали в други части на тялото, например метастатичен рак на гърда и простатен карцином също се превръщат в хронични заболявания.
Ракът може да се контролира с лечение, което означава, че той може напълно да изчезне или да остане в стабилно състояние и да спре развитието си. Туморът може да спре да расте и да се разпространява докато сте на лечение. В някои случаи, когато лечението намали размерите на туморната формация може да се направи пауза и да се спре лечението докато рака не започне да расте отново. Въпреки всичко, туморната формация е все още налична, не изчезва и не е излекувана.
За този тип карциноми лекарите използват термини като “контролирана” или “стабилна болест”, aко тестовете и резултатите от скенера показват, че ракът не се променя с времето и стои на едно място в развитието си. Пациентите със стабилна болест се наблюдават и се изследват, за да е сигурно, че туморът не е започнал да расте.
Повечето хронични ракови заболявания не могат да бъдат излекувани, но някои от тях могат да бъдат контролирани с месеци, дори години. Всъщност винаги има шанс за постигане на ремисия. Има различни видове ремисия:
За да се даде определение за ремисия (пълна или частична) е необходимо липсата на тумор или редукцията в размера му да е продължила поне един месец. Няма как да се предположи колко дълго ще продължи една ремисия, затова ремисия не е равна на излекуване на рака.
Някои видове рак (например рак на яйчника) имат тенденция циклично да се завръщат (рецидив) и след това отново да влизат в ремисия. Често този повтарящ се процес може да означава удължаване на живота с много години, през които ракът се третира като хронично заболяване. Лечението може да се използва за контрол на рака, за повлияване на симптомите и за да помогне на пациентите да живеят по-дълго.
Тумори, които не се променят могат да се нарекат стабилно заболяване. Когато ракът продължава да расте, да се разпространява и да се влошава, се нарича прогресия на заболяването.
Прогресията може да е знак, че трябва да започнете лечение отново, за да върнете рака в ремисия. Ако карциномът прогресира по време или веднага след лечението, може да е необходимо друг вид лечение.
Прогресията и рецидивирането се случват, когато лечението не е убило всички ракови клетки. Въпреки, че повечето от тях са били елиминирани, останала е част, която не е била засегната от лечението или е претърпяла промени, които да я направят устойчива на терапията. Тези оцелели ракови клетки могат да растат и да се делят неконтролируемо и да образуват отново туморна маса, която да се засече от изследванията.
Повечето хора искат да направят всичко възможно, за да излекуват рака. Лекуващият лекар ще обсъди с пациента неговите варианти за лечение. Възможно е да има и подходящи клинични проучвания за него.
Някои пациенти получават същия вид терапия, която са получили и при поставянето на диагнозата (например хирургия или химиотерапия). Избирането на подходящо лечение зависи от вида на заболяването, местоположението на рака, степента му на разпространение, общото здравословно състояние на пациента и личното му предпочитание за терапия.
Най-често се избира вариант за лечение с химиотерапия. Тя може да бъде назначена като регулярна терапия за да контролира рака. Това се нарича поддържаща терапия. Това може да ограничи разпространението на тумора и да удължи живота на пациента. Друг вариант е химиотерапията да бъде приемана, когато ракът отново стане активен, което се доказва с изследванията, които се правят за проследяване на заболяването (напр. образни изследвания, кръвни изследвания).
Винаги трябва да се има предвид, че раковите клетки могат да станат резистентни на лечението. Много често туморите, които рецидивират не отговарят на терапията толкова добре, колкото първия път на третиране. Например, ако туморът се завърне в рамките година или две след проведената химиотерапия, той може да е станал резистентен и друг вид лекарство може да е вече по-подходяща за него.
Понякога лекарите преценяват, че някои лекарства не са подходящи за пациента, поради риск от поява на определени странични ефекти или защото те вече са били приемани от пациента. Някои химиотерапевтици могат да причинят сърдечни проблеми или увреждане на нервите на крайниците.