Късни странични ефекти се наричат реакциите, които възникват месеци или години след приключване на лечението. При голяма част от хората, лекувани за онкологично заболяване има риск от появата на дългосрочни ефекти. Затова в периода след болестта е важно те да се установят и третират.
Почти всеки вид лечение може да доведе до късни реакции, акто те са различни в зависимост от вида на приложеното лечение. Отдолу са изброени някои от често срещаните късни реакции. Ако имате притеснения относно вероятните късни ефекти, говорете с вашия лекуващ онколог.
Както химиотерапията, така и лъчелечението в областта на гръдния кош могат да причинят сърдечни проблеми. Хора, които могат да имат повишен риск са следните:
Отдолу са изброени някои от често срещаните сърдечно-съдови нарушения. Веднага съобщете на вашия лекар ако стардате от някой от изброените симптоми:
Изброените отдолу медикаменти имат по-голяма склонност към предизвикване на сърдечно-съдови проблеми:
За хора на trastuzumab, лекарите обикновено препоръчват оценка на сърдечната функция и повишено внимание за симптоми, насочващи към сърдечна уреда по време и след приключване на лечението. Оценката се извършва с изследване, наречено ехокардиография (ЕхоКГ), чрез което се измерва фракцията на изтласкване на лявата камера (LVEF).
Като допълнение към оценката на сърдечно-съдовата система пациентът се преглежда, може да се проведе и електрокардиография (ЕКГ).
Може да бъде съчетано със ЗСН (виж горе) или да е смаостоятелно явление. Консултирайте се с ващият лекар ако страдате от повишено кръвно налягане. Може да е необходимо кръвното да се следи по-често по време на определен вид лечение. Съществува и две по-сериозни състояния, при които кръвното налягане се повишава внезапно или се повишава до много високи стойности. Тъй като това може да бъде много опасно е важно веднага да се осигури медицинска помощ.
Медикаментите, насочени към съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) често повишават кръвното налягане. Такива са например:
За тези лекарства е характерно че след спиране на техния прием намалява и риска от повишаване на артериалното налягане. Към момента обаче няма достатъчно информация за късните странични реакции от тези медикаменти. Затова пациентите, приключили онкологичното лечение и попадащи в групата с висок риск за повишено кръвно налягане трябва заедно с техния лекар да намалят своя риск. Това може да стане чрез намаляване на теглото, безсолна диета, с помощта на лекарства и повишаване физическата активност.
Химиотерапия и лъчелечение в гръдната област може да увредят белите дробове. Пациентите, при които са приложени както с химиотерапия така и лъчелечение може да имат повишен риск от увреждане на белите дробове. Някои от лекарствата, които вероятно причиняват увреждане на белите дробове са например:
Късните ефекти може да включват следните промени:
Хората с анамнеза за белодробно заболяване и по-възрастните могат да имат и допълнително белодробни проблеми.
Някои видове онкологично лечение могат да повлияят на ендокринната система. Ендокринната система включва жлези и другите органи, произвеждащи хормони. След болестта, хората, които влизат в рисковата група за хормонални промени от лечението, трябва да провеждат редовни кръвни изследвания на хормоналните нива.
Менопаузалните симптоми, причинени от онкологичното лечението, могат да бъдат по-тежки от симптомите на естествената менопауза. Това е така, защото намаляването на хормоните се случва по-бързо.
Жените на хормонална терапия, които не са преминали менопауза, могат да имат по-леки и по-малко редовни менструални цикли. При тях обаче е възможно и напълното спиране на цикъла.
При някои по-млади жени менструацията може да се възстанови след проключване на лечението. Но при жените над 40-годишна възраст тази вероятност е по-малка. Дори ако онкологичното лечението не доведе до менопауза веднага, то може да предизвика по-ранното й начало.
Химиотерапията, стероидните медикаменти или хормоналната терапия могат да причинят остеопороза, при която се наблюдава изтъняване на костите или болки в ставите.
Хората, преживели болестта могат да намалят риска от остеопороза по следните начини:
Химиотерапията и лъчелечението могат да причинят дългосрочни странични ефекти на главния мозък, гръбначния мозък и нервите. Тези късни ефекти включват:
За откриването или проследяване на тези ефекти, хората, преживели болестта, трябва да провеждат редовни физически прегледи, изследвания на слуха и др.
Химиотерапия и лъчелечение с високи дози в областта на главата могат да причинят тези проблеми както при възрастни, така и при деца. Пациентите, приключли с лечението, които изпитват някое от тези оплаквания, трябва да се консултират със своя лекар.
Хората, преживели болестта, могат да имат следните проблеми със зъбите, оралното здраве и зрението, в зависимост от лечението, което са провели:
За да се профилактират евентулани проблеми, преживелите болестта трябва да планират редовни срещи със зъболекар и офталмолог. Офталмологът е лекар, специализиран в лечението на очни заболявания.
Химиотерапията, лъчелечението и хирургията могат да повлияят на смилането и усвояването храната. Хирургическото или лъчелечението в областта на корема може да причини тъкани сраствания, продължителна болка и чревни проблеми, засягащи храносмилането. Освен това, някои хора могат да страдат от хронична диария, която намалява способността на организма да абсорбира хранителни вещества. Регистриран диетолог може да помогне на хората с проблеми в храносмилането да променят диетата си така, че да получават достатъчно хранителни вещества.
Хората, преживели болестта често изпитват различни положителни и отрицателни емоции, включително:
Хората, преживели болестта, лицата, които се грижат за тях, семейството и приятелите, също могат да изпитат посттравматично стресово разстройство. Това е вид тревожно разстройство. То може да се появи, след като човек преживее изключително заплашително или животозастрашаващо събитие, кавито са диагнозата рак и неговото лечение.
При всеки човек усещането в периода след лечението е различен. Например, някои преживели се борят с негативните емоционални ефекти от болестта. Докато други твърдят, че имат нова и позитивна перспектива за живота благодарение на рака.
Вторично раково заболяване може да бъде нов първичен рак. Или може да е рак, разпространил се в други части на тялото. Вторично раково заболяване може да възникне и като късен ефект от предишно лечение, както след химиотерапия така и след и лъчелечение.
Химиотерапията и лъчелечението могат да увредят стволовите клетки на костния мозък. Това увеличава риска от развитието на остра левкемия или миелодисплазия. Миелодисплазията е вид рак на кръвта, при който нормалните съставки на кръвта или не се произвеждат, или са променени и не могат да изпъляват своите функции. Консултирайте с Вашия лекар за това какви са най- общите симптоми, свързани с появата на вторично раково заболяване.
Умората е постоянното усещане за физическа, емоционална или умствена умора или изтощение. Това е най-честата нежелана реакция от онкологичното лечението. Някои преживели болестта хора стардат от умора в продължение на месеци или дори години след завършване на лечението.
Научете колкото можете за потенциалните дългосрочни ефекти от онкологичното лечението от вашия онколог. Ако е възможно, може да си насрочите специална среща, за да прегледате обобщение на лечението.
Обсъдете с Вашия лекар следните въпроси: