В този раздел ще получите информация за различните типове лечение, които лекарите използват за пациенти с дебелочревен рак. Използвайте менюто, за да видите другите секции.
Тази секция обяснява видовете терапия, които са стандарт на лечение при рак на дебело черво. „Стандарт на лечение“ означава най-доброто възможно, което е познато до момента. При взимането на решения за терапевтичната стратегия, можете да се допитате до възможностите за участие в клинично проучване. Клинично проучване представлява изследване, което тества нови варианти за лечение. Лекарите искат да научат дали новото приложено лечение е безопасно, ефективно и дали е по-добро от установения стандарт на лечение. Клиничните изпитвания тестват нови лекарства или нови комбинации на стандартни режими или нови дози на стандартни лекарства, както и нови методи за лечение. Клиничните проучвания са опция за лечение и грижа при всички стадии на онкологично заболяване. Вашият лекар може да ви помогне да изберете най-подходящите възможности за вас.
В грижата за онкоболни, различните специалисти си сътрудничат, за да създадат план за цялостното лечение на пациента, който включва и комбинира различни типове лечение. Това се нарича мултидисциплинарен екип. За колоректален рак това обикновено включва специалистите хирурзи, медицински онколози, лъчетерапевти и гастроентеролози. Гастроентерологът е лекар, който е специалист в заболяванията на храносмилателната система. Екипът включва различни други експерти като лекарски асистенти, медицински сестри, онкологични сестри, социални работници, фармацевти, консултанти, диетолози.
Описания на различните видове лечение, използвани при колоректален рак са описани надолу, последвани от описание на терапевтични схеми в зависимост от стадия. Вашият лечебен план може да включва също и лечение на симптомите, които са важна част от онкологичната грижа.
Терапевтичните опции и препоръки зависят от различни фактори, включващи типа и стадий на рак, възможните нежелани странични реакции, както и преференциите на пациента и общото му състояние. Отделете си време, за да научите възможните комбинации и задайте въпросите, които не са ви ясни. Говорете с вашия лекар за целите, които желаете да постигнете с това лечение и какво очаквате по време на провеждането на терапията. Този тип разговори се нарича още „споделено взимане на решения“ – а именно, когато вие заедно с вашия лекар заедно избирате лечението, което е най-подходящо за вас, тъй като съществуват много и различни терапевтични комбинации.
Проучванията показват, че тези терапевтични възможности осигуряват относително сходни ползи, независимо от възрастта на пациента. По-възрастните пациенти могат да се сблъскат с различни предизвикателства. Редно е да се прецизира терапията за всеки пациент, съобразно следните фактори:
По-надолу в текста ще намерите информация относно всеки известен метод на лечение.
Оперативното лечение представлява отстраняване на тумора и част от заобикалящата тъкан. Това се нарича хирургична резекция. Това е най-честият метод за лечение на колоректален рак. Част от здравото черво заедно със заобикалящите лимфни възли също ще бъдат отстранени. Както общи, така и специализирани хирурзи могат да извършват такава интервенция, често пъти хората се допитват до специалисти, които са преминали допълнително обучение в лечението на колоректалния карцином. Онкохирургът е лекар, който се специализира в хирургия при онкологично болни. Онкохирургът е лекар, получил специализирано обучение в хирургическо лечение на рак на дебелото черво, ректума и ануса. Тези лекари се наричани в някои среди и проктолози.
В допълнение към хирургическата резекция, оперативното лечение включва също и следните опции:
Преди операцията, говорете с вашия медицински екип относно възможните нежелани странични ефекти, които могат да настъпят при вас. Информирайте се как могат да се избегнат тези нежелани реакции или да се облекчат. Като цяло, страничните ефекти на оперативното лечение включват болка и напрежение в зоната около операцията. Интервенцията може още да причини запек или разстройство, което обикновено приключва не след дълго. Пациенти с колостома могат да имат възпаление около изхода. Ако се окаже, че имате нужда от колостома, лекарят, медицинската сестра или друг специалист в колостомирането ще ви обучи как да я почиствате и да предотвратите настъпването на инфекции.
Много хора след оперативно лечение се учат как да си задържат червото след такива интервенции; това може да отнеме време и да имате нужда от помощ и подкрепа. Обсъдете с лекаря си ситуацията, ако не успявате да контролирате функцията на червото си.
Лъчелечението използва високоенергийни рентгенови лъчи, чиято цел е да унищожат раковите клетки. Често се използва за лечение на ректален рак, тъй като той има тенденция да се появява отново там, където е възникнал първоначално (рецидив). Лекар, специалист в извършването на лъчелечение, се нарича лъчетерапевт-онколог . Режимът на лъчелечение обикновено се състои от определен брой курсове на лечение през определен период от време.
в тялото на пациента. Въпреки, че съществува ограничена информация относно ефикасността на този подход, според някои проучвания той спомага за забавянето на разрастването на раковите клетки.
За ректалния рак лъчелечението може да се използва преди операцията,нарича се неоадювантна терапия. Целта туморът да се свие, за да се премахне по-лесно. Лъчелечението може да да бъде използвано и след операция, за да се унищожат останали ракови клетки. И двата подхода са успешни за лечение на тази болест. Често химиотерапия се прилага в комбинация с лъчелечение, нарича се лъчехимиотерапия, която има за цел да увеличи ефективността на лъчелечението. Лъчехимиотерапията се използва често преди извършване на операцията, за да се избегне извеждането на колостома или да се намали риска от завръщането на рака. Лъчелечение в съчетание с химиотерапията преди операцията, има по-добра ефективност и причинява по-малко странични ефекти, в сравнение със същото лъчелечение и химиотерапия, проведено след операцията.
Обсъдете с лекуващия лекар възможните странични ефекти от назначеното ви лъчелечение. Страничните ефекти от лъчелечението могат да са умора, умерени кожни реакции, стомашен дискомфорт и разстройство. Могат да се наблюдават също кървене от ректума или блокиране на червата. Повечето странични ефекти отшумяват скоро след приключването на лечението. Сексуални проблеми, както и безплодие при мъжете, така и при жените, могат да се наблюдават след приложено лъчелечение в областта на таза.
Системната терапия се използва за унищожаване на раковите клетки. Този тип лечение се прилага чрез венозно въвеждане на медикаменти в кръвообращението, за да достигне успешно до раковите клетки в тялото. Системната терапия се предписва от специалист по медицинска онкология, това е лекар, който е специализиран в лечението на онкологични заболявания.
Най-често използваните начини за приложение на системна терапия е венозният път – когато тръбичка се постави във вената с помощта на игла; или чрез таблетка или капсули, които се гълтат (орален път на приложение).
Типовете системно лечение, използвани за лечение на колоректален рак са:
Химиотерапията представлява медикаментозно лечение за разрушаване на раковите клетки. Механизмът, който тези лекарства имат е да не позволяват на раковите клетки да растат, да се делят и съответно да образуват нови клетки.
Химиотерапевтичната схема обикновено се състои от специфичен брой курсове, които трябва да се проведат за определен период от време. В съответния курс пациентът може да приеме едно лекарство или комбинация от няколко.
Химиотерапия може да се провежда след оперативно лечение, за да се заличат останали туморни клетки. При някои тумори, например при ректалния карцином, предоперативно може да се приложи, както лъчелечение, така и химиотерапия, за да се намали размера на формацията и да се понижи шанса от повторното му появяване.
Много медикаменти са одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за лечение на колоректален карцином. Вашият лекар може да препоръча едно от тях или комбинация от няколко за лечението ви. В някои случаи тези лекарствени средства се комбинират с т.нар. таргетна терапия.
Някои комбинирани режими използват следните медикаменти:
Химиотерапията може да причини гадене, повръщане, диария, невропатия или ерозии в устната кухина. Съществуват лекарствени средства, които да превантират тези нежелани реакция, както и да ги лекуват при настъпването им. Поради начина на приложение на химиотерапията, в днешно време нежеланите реакции са много по-рядко срещани спрямо предходните десетилетия. В допълнение, често срещан нежелан ефект е умората, както и повишен риск от развитие на инфекция. Невропатията, която представлява усещане за изтръпване на стъпалата и дланите, също може да се контролира с медикаментозни средства.
Прицелната терапия е лечение, което използва „мишени“, които атакува – това могат да бъдат специфични туморни гени, протеини или околна тъкан, която подпомага растежа и устойчивостта на рака. Този вид лечение блокира нарастването и разпространението на раковите клетки като цели да лимитира увредите върху здравите клетки.
Не всички тумори имат еднакви мишени. За да се избере най-ефективното лечение, вашият лекар вероятно ще назначи допълнителни изследвания, които да се проведат, за да се идентифицират специфични гени, протеини или други фактори в тумора. Това помага на лекарите да ви предоставят лечението, което ще бъде най-ефективно за вас. В допълнение, клиничните изпитвания продължават да откриват нови специфични молекулярни агенти и нови медикаменти, насочени към тях. Тези лекарства играят все по-голяма роля в лечението на колоректалния рак. Можете да научите повече за таргетната терапия тук.
Проучванията показват, че по-възрастните хора също добре се повлияват от таргетната терапия спрямо по-младите. Справянето с нежеланите лекарствени реакции е също толково успешно, както при по-млади, така и по-възрастни пациенти.
За колоректален рак към настоящия момент се използват следните таргетни агенти.
Антиангиогенезни медикаменти. Антиангиогенезната терапия е с фокус към блокиране на процесите за образуване на нови кръвоносни съдове (неоангиогенеза), които изхранват тумора.
Рецепторни блокери на епидермалния растежен фактор (EGFR). Учените са установили, че инхибиторите (блокерите) на EGFR могат да бъдат ефективни за стопирането или забавянето на растежа на колоректалния рак.
Проучванията показват, че цетуксимаб и панитумумаб не деъстват еднакво добре при всички тумори, които притежават определени мутации в гените и по-специално, RAS-гена. Американското дружество по клинична онкология (ASCO) препоръчва всички пациенти с метастатичен колоректален рак, преди лечение с EGFR – блокер, да бъдат изследвани за мутация в RAS-гена. Ако те имат мутация в този ген, препоръките са да не се прилага лечение с ЕGFR – инхибитори. Агенцията по храните и лекарствата препоръчва цетуксимаб или панитумумаб да се прилагат само при пациенти, при които е проведено изследване и не е установена мутация в този ген, това е т.нар. „див тип“.
Обсъдете с вашия лекар потенциалните нежелани реакции, които можете да получите и как те могат да бъдат овладяни. Страничните ефекти могат да включват обрив, който обхваща предимно лицето и горната част на тялото, който се овладява с приложението на определени лекарствени средства.
Имунотерапията или наричана още биологична се използва за стимулиране на естествените защитни сили на организма да се пребори със заболяването.
В момента тя се използва за лечение на злокачествен меланом, някои видове белодробен рак, бъбрека и други.
Все още имунотерапията не е в стандартите за лечение на рак на дебелото черво.
Ракът и неговото лечение причиняват различни физически симптоми и неразположение, както и в емоционален, социален и финансов аспект. Справянето с всички тези ефекти, се нарича палиативни грижи. Те играят важна роля в цялостното лечение на рака.
Палиативните грижи се фокусират върху общото ви състояние – целта е да се подобри усещането по време на лечението, успешното лекуване на проявените симптоми и осигуряване на емоционална подкрепа в този труден момент. Всеки пациент, независимо от възраст, стадий или вид злокачествено заболяване, има правото да получи такава помощ. С най-добри резултати е, когато се започне съвсем в началото.
Палиативните грижи варират – може да бъде както лекарствено приложение за справяне с нежеланите реакции от лечението, промяна в хранителните навици, техники за релаксация, емоционална и духовна подкрепа.
Преди да започне лечението, говорете с вашия лекар за целите, които целите да постигнете с лечението. Важно е да обсъдите възможните и вероятните странични ефекти от всеки тип лечение и как да се справяте с тях.
По време на терапията, екипът, който ви лекува, може да ви задава различни въпроси, за да установи как се справяте с терапията и дали имате необходимост от определени допълнителни грижи.
В първи, втори и трети стадий, често пъти оперативното лечение е достатъчно. Въпреки това, в някои ситуации, пациентите в трети или дори втори стадий могат да бъдат посъветвани да преминат през химиотерапия, за да се понижи максимално шанса от повторно появяване на заболяването. Четвърти стадий не винаги позволява напълното излекуване, но е възможно прилагането на лечение. Участието в клинични проучвания също е възможност във всеки клиничен стадий.
Лечението обикновено е полипектомия или премахване на дебелочревен полип, което се извършва по време на изследването колоноскопия. Не се прилага допълнително хирургично лечение, освен ако полипът не може да бъде изцяло отстранен.
Обикновено единственото необходимо лечение е оперативно отстраняванена тумора, заедно с регионалните лимфни възли.
Оперативното лечение е първата стъпка. Редно е пациентите да коментират с лекуващия лекар дали е необходимо провеждането на адювантна химиотерапия. Адювантна е следоперативната химиотерапия – нейната цел е да премахне останали ракови клетки, които могат да доведат до повторната поява на заболяването.
При втори стадий на ректален карцином, лачелечение се прилага обикновено заедно с химиотерапия преди или след оперативното лечение. Допълнително химиотерапия може да се приложи и след хирургическата интервенция.
Лечението в този стадий обикновено включва хирургично отстраняване на тумора и регионалните лимфни възли, последвани от следоперативна химиотерапия. За ректален карцином, лъчетерапия заедно с химиотерапия могат да се приложат преди или след операцията.
Ако ракът се разпространи в друг орган или система на тялото, лекарите наричат този стадий разпространен. Колоректалният рак често метастазира в други органи – такива най-често са черен дроб, бял дроб, както и тъканта, покриваща коремните органи, наречена перитонеум, а също и яйчниците при жените. В случай, че такава е вашата ситуация, консултирайте се със специалист – онколог, който има опит в лечението на метастазирал колоректален рак. Лекарите могат да имат различно виждане относно най-добрата стратегия за лечение. Клиничното проучване също е вариант за лечение. Не се притеснявайте да потърсите второ мнение преди започване на комплексното лечение.
Вашият лечебен план може да включва хирургическо лечение , радиотерапия, имунотерапия и химиотерапия, които ще бъдат използвани за забавяне на разпространението на рака, а също и за намаляване на размера на образуванията в другите органи. Палиативните грижи също играят важна роля по време на лечението.
В този стадий прилагането на оперативно лечение за премахване на тумора няма да доведе до излекуване. Може единствено да се облекчат симптомите и да се предотврати риска от чревна непроходимост. Оперативно лечение може да се приложи и при органите, които са засегнати от заболяването, т.е. да се извърши резекция на даден орган.
За повечето хора диагнозата „метастатичен рак на дебелото черво“ е изключително стресов момент, който трудно може да бъде възприет. Вие и семействата ви сте окуражени да комуникирате с лекуващия ви екип, да бъдете максимално запознати с възможностите за лечение, нежеланите реакции и справянето с тях. Потърсете групи за подкрепа и не се колебайте да се включите в тях.
Ремисия е, когато ракът не може да бъде установен в тялото, а също не се проявяват никакви симптоми за заболяване. Нарича се още „без данни за болест“
Ремисията може да бъде временна или постоянна. Тази неизвестност тревожи много хора дали ракът ще се върне отново. Въпреки, че много ремисии са постоянни, важно е да разговаряте с вашия лекар относно вероятността ракът да се върне обратно. Осъзнаването на риска от повторната поява на болестта и възможностите за лечение могат да ви помогнат да се справите по-лесно с тревожните мисли.
Ако ракът се върне след пълния обем лечение, това се нарича рецидив. Може да се върне отново на същото място – локален рецидив; както и в околните части на тялото регионален рецидив; или на друго място в тялото – далечен рецидив.
Ако това се случи, предстои нов цикъл от изследвания, за да се извлече възможно най-много информация относно вида заболяване. Когато тестовете са с известни резултати, обсъдете с вашия лекар възможностите за лечение и създайте заедно терапевтичната стратегия. Обикновено, възможностите за лечение са същите, както за лечение на метастазиралото заболяване. Включва хирургично лечение, лъчелечение, химио- и таргетна терапия. Независимо от типа лечение, който изберете, провеждането на палиативни грижи е от изключително важно за облекчаване на симптомите.
Излекуването от рак не винаги е възможно. Ако заболяването не подлежи на лечение, то се нарича авансирало или терминално.
Тази диагноза е изклъчително тревожна за пациентите и техните близки. Често пъти е твърде трудо да се проведе дискусия по този въпрос. Въпреки психо-емоционалната тежест, важно е да проведете откровен разговор с вашия екип, изразете свободно чувствата и мислите си, не се притеснявайте да говорите за страховете си. Потърсете психологическа подкрепа, вашето семейство и приятели ще ви подкрепят и помогнат в този тежък момент. Осигуряването на спокоен живот без усещане за болка е много важно при тези пациенти.
Хора, диагностицирани с авансирало заболяване с очаквана продължителност на живота под шест месеца, могат да предпочетат провеждането на специализирани грижи в хоспис. Вие и семейството ви трябва да обсъдите с вашия лекар как желаете да прекарате последните си месеци. Съществуват възможности за полагане на палиативни грижи и в домашни условия.
След загубата на близък човек много хора имат нуждата от външна подкрепа за справяне с емоционалната загуба.