Рак на простата

Лечение

Видоветете терапии за простатен карцином (ПК) са стандартизирани. Под стандарт на лечение се разбира най-ефективните терапии, познати в момента. При вземане на решения за планиране на лечение пациентите се насърчават също да обмислят като възможност и участие в клиничните проучвания. Клинично проучване изследва нов подход към лечение, за който лекарите искат да научат дали терапията, предложена в едно проучване, е безопасна, ефективна и вероятно по-добра от стандартното лечение. Клиничните проучвания могат да тестват ново лекарство, нова комбинация от стандартни лечения или нови дози от стандартни лекарства, или други лечения. 

В областта на онкологията различни медицински специалисти често работят заедно, за да създадат цялостен план за лечение, който може да съчетава различни видове лечение; това се нарича мултидисциплинарен екип. Екипите за борба с рака също включват различни други специалисти от областта на здравеопазването, включително асистенти на лекари, медицински сестри, социални работници, фармацевти, консултанти, диетолози и др.

Описанията на най-често използваните варианти за лечение на ПК са изброени по-долу, последвани от обобщение на общите терапевтични подходи според стадия. Вариантите и препоръките за лечение зависят от няколко фактора, включително вид и стадий на карцинома, възможни нежелани реакции, предпочитания на пациента и общо здравословно състояние. Планът за лечение може да включва и терапия за симптомите на болестта и нежеланите лекарствени реакции – важна част от грижите за онкоболните.

Отделете време, за да научите за вариантите си за лечение, и не забравяйте да задавате въпроси, ако нещо не Ви е ясно. Поговорете с лекуващия лекар за целите на всяко лечение, вероятността то да подейства, какво можете да очаквате, докато получавате лечението, както и за възможните странични ефекти, свързани с отделителната и храносмилателната система, сексуалността и хормоните. Мъжете  трябва да обсъдят с лекаря си как различните видове лечение влият на евентуален рецидив, какви са шансовете за излекуване и какво ще е качеството на живот. Успехът на всяко лечение често зависи от уменията и опита на лекаря, така че е важно да се намерят лекари, които имат опит в лечението на ПК.

Активно наблюдение и изчакване 

Ако ПК се открие в ранен стадий, расте бавно и лечението му би причинило повече дискомфорт, отколкото самата болест причинява, лекарят може да препоръча активно наблюдение и изчакване.

Активно наблюдение

Лечението на ПК може да предизвика странични ефекти, като еректилна дисфункция (невъзможност да се получи и поддържа ерекция) и инконтиненция (неспособност да се контролира потока на урината). Тези лечения могат сериозно да засегнат качеството на живот и поради тази причина много мъже с ранен ПК и техните лекари решават да отложат, вместо да започнат незабавно лечение. По време на активното наблюдение карциномът се следи отблизо за признаци на влошаване. Активното наблюдение обикновено се предпочита при мъже с очаквана дълга продължителност на живот, които могат в бъдеще да се възползват от местна (локална) терапия (виж по-долу), ако туморът покаже признаци на влошаване. Американската асоциация по клинична онкология (ASCO) препоръчва активно наблюдение за повечето пациенти с оценка по Глийсън 6 или по-малко и с тумор, който не се е разпространил извън простатата. Понякога активното наблюдение може да бъде опция и за мъже с оценка по Глийсън 7. Според ASCO се препоръчва следната програма за активно наблюдение:

  • тест за PSA на всеки 3 до 6 месеца;
  • дигитално ректално изследване най-малко веднъж годишно;
  • нова биопсия на простатата в рамките на 6 до 12 месеца, а след това – биопсия поне на всеки 2 до 5 години.

Пациентът трябва да получи лечение, ако резултатите от тестовете, извършени по време на активното наблюдение, показват признаци, че ПК става по-агресивен или се разпространява, причинява болка или блокира пикочните пътища.

Изчакване

Този подхад може да бъде избор при много по-възрастни мъже и тези с други придружаващи сериозни или животозастрашаващи болести, за които се очаква да живеят по-малко от 5 години. В тези случаи рутинните тестове за PSA, дигитално ректално изследване и редовни биопсии обикновено не се извършват. Ако пациентът разгърне симптоми от ПК, като болка или блокиране на пикочните пътища, тогава може да се препоръча лечение, което да включва андроген-подтискаща терапия (ADT)  (виж по-долу Системно лечение). Мъжете, които започват активно наблюдение и по-късно имат по-кратка продължителност на живот, могат да преминат към изчакване в някакъв момент, за да избегнат повтарящите се изследвания и биопсии.

Много лекари препоръчват повторна биопсия скоро след диагностицирането, за да се потвърди, че ПК е в ранен етап и расте бавно, преди да обмислят назначаване на активно наблюдение за определ пациент. Информацията за болестта става все по-достъпна и за мъжете е важно да обсъждат тези въпроси със своя лекар, за да вземат най-добрите решения по отношение на терапията. 

Локално лечение 

Локалното лечение елиминира тумора от конкретна ограничена област на тялото. Такъв тип терапия включва хирургия и лъчелечение. За мъжете, диагностицирани с ранен стадий на ПК, локалното лечение може напълно да излекува  тумора. Все пак, ако туморът се е разпространил извън простатната жлеза, може да се наложи прилагане на друг вид лечение, наречено системно лечение (виж следващия раздел по-долу), за да се унищожат раковите клетки, разположени в другите части на тялото.

Хирургично лечение 

Хирургичното лечение  е премахването на тумора и някои околни здрави тъкани чрез операция. То се прилага, за да се премахне туморът преди да се разпространи извън простатата. Онкоурологът е лекар, специалист по лечение на ПК  чрез хирургия. Видът на операцията зависи от стадия на болестта, общото здравословно състояние на пациента и други фактори. Вариантите за хирургично лечение включват:

  • Радикална (отворена) простатектомия. Представлява хирургично отстраняване на цялата простата и семенните мехурчета. Лимфните възли в областта на таза също могат да бъдат премахнати. Тази операция носи риск от смущения в сексуалната функция, затова, когато е възможно, се извършва операция, запазваща цялостта на нервите, които позволяват ерекция и оргазъм, увеличавайки шанса на пациента да запази сексуалната си функция след операция. Оргазъм може да се появи дори ако някои от нервите са премахнати, защото това са два отделни процеса. Инконтиненцията на урината (невъзможност за контролиране на пикочния мехур и изпускане по малка нужда) също е възможен нежелан ефект на радикалната простатектомия. За да се възобнови нормалната сексуална функция, мъжете могат да получават лекарства, импланти на пениса или инжекции. Понякога извършването на още една операция може да премахне уринарната инконтиненция.
  • Роботизирана или лапароскопска простатектомия. Този вид хирургия е много по-малко инвазивна от радикалната простатектомия и времето за възстановяване след нея е по-кратко. През малки разрези в корема на пациента се прокарват камера и хирургични роботизирани инструменти. След това хирургът насочва и управлява инструментите, премахвайки простатната жлеза и някои здрави тъкани. Обикновено лапароскопската простатектомия причинява по-малко кървене и по-малко болка, но рискът от поява на нежеланите реакции, свързани с сексуалността и уринарния тракт,  подобно на тези при радикална простатектомия, остава висок. Обсъдете с лекуващия лекар тази процедура и какви са приликите и разликите с конвенционалната радикална (отворена) простатектомия.

Лъчетерапия

Радиационната терапия е използване на високоенергийни лъчи с цел унищожаване на раковите клетки. Лекар, специализиран в лъчетерапия на рак, се нарича радиационен онколог (лъчетерапевт). Схемата за лъчетерапия обикновено се състои от определен брой курсове на лечение, приложени за определен период от време. Видовете  лъчетерапия, използвани за лечение на ПК, включват:

  • Външна (перкутанна) лъчетерапия. Тя е най-често срещаният тип лъчетерапия. Лъчетерапевтът използва машина, разположена извън тялото, за да фокусира сноп от рентгенови лъчи върху областта, в кято се нанмира карциномът. Някои онкологични звена използват конформална лъчетерапия (CRT), в която компютри помагат да се изчисли много точно местоположението и формата на тумора. По правило CRT намалява радиационното увреждане на здрави тъкани и органи около туморната маса, като насочва снопа лъчи, идващи от различни посоки, и фокусира дозата върху карцинома.
  • Лъчетерапия с модулиран интензитет (IMRT). Това е вид лъчетерапия с външни лъчи, която използва компютър-томографско (КT) сканиране за получаване на триизмерен (3D) образ на простатата преди лечение. Компютърът използва тази информация за размера, формата и местоположението на тумора, за да определи каква доза облъчване е необходима за унищожаването му. При IMRT високи дози радиация могат да бъдат насочени към простатата, без да се увеличава рискът от увреждане на близките органи.
  • Протонна терапия. Протонната терапия, наречена също терапия с протонни лъчи, е вид лъчетерапия с външни лъчи, която използва по-скоро протони, отколкото рентгенови лъчи. При висока енергия протоните могат да унищожат раковите клетки. Последни изследвания не показват, че протонната терапия предоставя повече полза на мъжете с ПК в сравнение с традиционната лъчетерапия. 
  • Брахитерапия. Брахитерапията, или вътрешната лъчетерапия, е поставяне на радиоактивни източници директно в простатата. Тези източници, наречени “зрънца”, излъчват радиация само около района, където се поставят, и могат да бъдат оставени за кратко време (с висока доза) или за по-дълго време (с ниска доза). Зрънцата с ниска доза остават постоянно в простатата и работят до една година след поставянето им. Въпреки това, времето им за работа зависи от източника на радиация. Високодозовата брахитерапия обикновено остава в тялото за по-малко от 30 минути, но може да се наложи да се прави няколко пъти.Брахитерапията може да се използва заедно с други лечения, като лъчетерапия с външни лъчи и/или андроген-подтискаща терапия. Мъжете с ПК с нисък риск, които се нуждаят от активно лечение, могат да са подложат на нискодозова брахитерапия; други варианти са външна лъчетерапия или радикална простатектомия. Мъжете с ПК с междинен риск, които се лекуват с външна лъчетерапия (със или без прием на андроген-подтискаща терапия), могат да получат или нискодозова, или високодозова брахитерапия; някои пациенти с междинен риск могат да получават само брахитерапия без външна лъчетерапия или андроген-подтискаща терапия. При мъже с ПК с висок риск, които получават външна лъчетерапия и андроген-подтискаща терапия, трябва да получат и високо- или нискодозова брахитерапия.

Лъчетерапията може да причини незабавни странични ефекти като диария или други храносмилателни проблеми (газове, кървене и загуба на контрол върху перисталтиката  на червата), често уриниране, умора, еректилна дисфункция, дискомфорт в правото черво (парене или болка). Повечето от тези нежелани реакции обикновено изчезват след лечение, но еректилната дисфункция често е остава постоянна. Много от нежеланите ефекти на лъчелечението могат да се появят месеци или години по-късно.

Фокална терапия

Тя е неинвазивно лечение, което разрушава малки простатни тумори, без да лекуват останалата част от простатната жлеза. Това лечение използва топлина, студ и други методи, главно при мъже с нискорисков или среднорисков ПК. Те все още се изучават, не са одобрени като стандартни възможности за лечение и се извършват като част от клинични проучвания.

Пример за фокална терапия е криохирургията, наречена също криотерапия или криоаблация. Това е замразяване на ракови клетки с метална сонда, вмъкната през малък разрез в областта между правото черво и тестикуларната торбичка (скротум). Това не е установена терапия или стандарт за лечение при новодиагностицирани пациенти. Ефектът на криохирургията не е сравняван в проучвания с този на радикалната простатектомия или лъчетерапията, така че лекарите не знаят дали е оптимална терапевтична възможност. Нжеланите ефекти върху уринарната и сексуалната функция също не са добре изяснени.

Системно лечение

Използват се андроген-подтискаща терапия, химиотерапия и други лекарства, за да се поразят раковите клетки в тялото. Това се нарича системно лечение.

Андроген-подтискаща терапия (ADT). 

Тъй като растежът на простатния карцином (ПК) се ръководи от мъжките полови хормони, наречени андрогени, понижените им нива може да забавят туморния растеж. Най-познатият андроген е тестостеронът. Нивата му в тялото могат да бъдат понижени или чрез хирургично отстраняване на тестисите, или чрез приемане на лекарства, които изключват функцията им и се наричат антиандрогени. Кой от двата метода на ADT ще се предпочете е по-малко важно от основната цел – нивата на тестостерон да се понижат. Този вид лечение се използва при ПК в различни стадии, включително при локално авансирал, рецидив на ПК и метастатичен стадий. Метастатичният ПК е тумор, разпространил се и в друга(и) част(и) на тялото. Някои от ситуациите, в които може да се използва ADT, включват мъже с  междинен и висок риск, които получават лъчетерапия. Приемът на антиандрогени трябва да се провежда поне 6 месеца, а пациенти с висок риск трябва да получат ADT в продължение на 24 до 36 месеца. Този вид терапия може да се прилага и при мъже, които са имали хирургично лечение и в отстранените лимфни възли по време на операцията са открити ракови клетки. По правило ADT се прилага, за да се елиминират останалите ракови клетки и да се намали рискът от рецидив (възвръщане на карцинома), и това е известно като адювантна терапия. Въпреки че употребата на адювантна ADT е противоречива, изглежда много пациенти имат полза от този подход. От друга страна, ADT трябва се нарича адювантна и ако ракови клетки са открити в лимфни възли след радикална простатектомия.

Съществуват няколко специфични видове ADT.

  • Двустранна орхиектомия. Представлява хирургично отстраняване на двата тестиса и е първото лечение, използвано за метастатичен ПК преди повече от 70 години. Въпреки че това е хирургия, тя се счита за ADT, защото премахва основния източник на тестостероново производство – тестисите. Ефектите от тази операция са постоянни и не могат да бъдат отменени.
  • LHRH-агонисти. LHRH е абривиатура на освобождаващия хормон на лутеинизиращия хормон. Медикаментите, известни като LHRH-агонисти, пречат на тестисите да получават съобщения, изпратени от тялото, за производство на тестостерон. С блокирането на тези сигнали LHRH-агонистите намаляват нивото на тестостерона със същия успех, както и премахването на тестисите. За разлика от хирургическата кастрация, ефектите на LHRH-агонистите често са обратими, така че производството на тестостерон обикновено започва отново, след като пациентът спре лечението. Възстановяването на тестостерона може да отнеме повече време – от 6 месеца до 24 месеца, като при малка част от пациентите тестостероновото възстановяване не се случва. По правило LHRH-агонистите се инжектират или се поставят като малки импланти под кожата. Според използваното лекарство те могат да се приемат веднъж месечно или веднъж на 6 месеца. Когато LHRH-агонистите се прилагат за първи път на пациента, тестостероновите му нива се увеличават за кратко, преди да паднат до много ниски стойности; това се случва, защото тестисите временно освобождават повече тестостерон в отговор на начина, по който LHRH-агонистите действат на организма. Това може да увеличи активността на раковите клетки и да причини оплаквания и странични ефекти, като костна болка и др.
  • LHRH-антагонисти. Този клас лекарства, наричан още антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH), спира тестисите да произвеждат тестостерон като LHRH-агонистите, но в този случай тестостероновите нива се намаляват по-бързо и не предизвикват нежелания ефект с краткото повишаване стойностите на тестостерона. Американската агенция по храни и лекарства (FDA) е одобрила едно лекарство от тази група – дегареликс (Фирмагон), което се прилага месечно и се използва за лечение на напреднал ПК. Едно от възможните страничните действия на този медикамент е тежка алергична реакция.
  • Антиандрогени. Докато агонистите и антагонистите на LHRH понижават нивата на тестостерона в кръвта, антиандрогените блокират свързването на тестостерона с т.нар. андрогенни рецептори, които са химични структури в раковите клетки, позволяващи на тестостерона и другите мъжки хормони да влязат в клетките. Тези лекарства включват бикалутамид (Казодекс), флутамид (Еулексин) и нилутамид (Ниландрон) и се приемат във вид на таблетки през устата. Антиандрогени обикновено се дават на мъже, които имат хормоночувствителен ПК, което означава, че карциномът все още отговаря и се влияе от тестостероновото подтискане. Антиандрогените обикновено не се използват самостоятелно в лечебния план.
  • Комбинирана (максимална) андрогенна блокада. Понякога антиандрогените се комбинират с двустранна орхиектомия или с LHRH-агонист, за да се постигне максимална блокада на мъжките хормони. Това е така, защото дори след като тестисите вече не произвеждат хормони, надбъбречните жлези все още секретират малки количества андрогени. Много лекари също смятат, че този комбиниран подход е най-добрият начин за прилагане на ADT. Някои изследвания показват, че комбинираната андрогенна блокада може да помогне на пациентите да живеят по-дълго в сравнение с прилагане само на хирургично лечение или само на LHRН-агонисти или антагонисти. Поради това някои лекари предпочитат да дават комбинирано лечение с лекарства, докато други могат да дадат комбинацията само в началото на плана на лечение, за да предотвратят нежелания ефект с повишаване на нивата на тестостерона за кратък период от време.

Странични ефекти на ADT. Традиционно тази терапия се прилага до края на живота или до момента, в който не контролираме вече тумора. Ако туморът спре да отговаря на ADT и започне да се развива отново, той се нарича устойчив (резистентен) на кастрация и тогава се разглеждат други възможности за лечение. През последните две десетилетия изследователите изучаваха употребата на периодична (интермитентна) ADT, която се дава за конкретно време и след това временно се спира по график. Прилагането на лечението по този начин може да намали страничните ефекти и да подобри качеството на живот. Само пациенти без доказани метастази могат да получават терапията по този начин. При мъже с метастатична болест не е доказано, че интермитентната ADT е еквивалентна или по-добъра от непрекъснатата.

По правило ADT може да предизвика нежелани реакции, които обикновено ще изчезнат след приключване на лечението, с изключение на мъжете, при които е приложена орхиектомия. Общите странични ефекти на ADT включват:

  • eректилна дисфункция;
  • загуба на сексуално желание;
  • горещи вълни с изпотяване;
  • гинекомастия – увеличаване на гръдната тъкан, която понякога може да доведе до дискомфорт;
  • депресия;
  • мисловна дисфункция и загуба на паметта;
  • повишаване на телесната маса;
  • загуба на мускулна маса;
  • остеопения или остеопороза, която представлява изтъняване на костната тъкан.

Друг сериозен страничен ефект на ADT е рискът от развитие на метаболитен синдром. Метаболитният синдром е комбинация от състояния, като затлъстяване, високи нива на холестерол в кръвта и високо кръвно налягане, което увеличава риска от сърдечносъдови болести, инсулт и диабет. В момента не е сигурно колко често това се случва или точно защо се случва, но е съвсем ясно, че пациентите, които получават хирургическа или медицинска кастрация с ADT, имат повишен риск от развитие на метаболитен синдром. Рискът се увеличава, дори ако медицинската кастрация е временна. 

Рисковете и ползите от кастрация трябва да бъдат внимателно обсъдени с Вашия лекар. Третирането на нежеланите реакции от лечението е много важно за пациентите, получаващи ADT. Трябва редовно да се правят физически упражнение, да се спрат цигарите и да се следва една здравословна диета, допълвана от прием на витамин D и калций, заедно с получаване на превантивна сърдечносъдова грижа.

Химиотерапия

Химиотерапията е прилагане на лекарства за унищожаване на раковите клетки, обикновено чрез спиране на способността им да растат и да се делят. Обикновено се предписва от медицински онколог – лекар, специализиран в лекарственото лечение на карциноми. Системната химиотерапия се влива в кръвта, за да достигне до раковите клетки в тялото. Химиотерапията за простатен карцином (ПК) се дава чрез интравенозен абокат, поставен във вена с помощта на игла. Това лечение може да помогне на пациенти с напреднал или устойчив на кастрация ПК. Режимът на химиотерапия обикновено се състои от определен брой цикли, прилагани за определен период от време.

Има няколко стандартни химиотерапевтични лекарства, използвани за ПК. Като цяло, стандартната химиотерапия започва с доцетаксел (Таксотер), комбиниран със стероид, наречен преднизолон (множество търговски марки). Тази химиотерапия е показала, че помага на мъже с метастатичен кастрационно-резистентен ПК да живеят по-дълго в сравнение с друг вид химиотерапия, състояща се от медикамента митоксантрон (Новантрон). Митоксантрон е една от първите химиотерапии, одобрени за метастатичен кастрационно-резистентен ПК, но не се използва често. Митоксантрон е най-полезен за контролиране на болковия синдром при карцином и се изписва в специфични ситуации.

Одобрено е и лекарството кабазитаксел (Джевтана), основаващо се на проучвания, които показват подобрена преживяемост в сравнение с митоксантрон при пациенти, чиято болест е прогресирала след прилагане на доцетаксел. В клинични проучвания кабазитаксел се сравнява с доцетаксел при пациенти, които не са получавали химиотерапия; приложението на кабазитаксел не е с по-добри резултати от стандартен доцетаксел. Друго проучване сравнява стандартната с по-ниска доза кабазитаксел при хора, чиито тумори са нараснали след лечение с доцетаксел; не се установява връзка между по-ниската доза и повишената преживяемост на пациентите, но се наблюдават по-малко странични ефекти.

Последните проучвания показват, че добавянето на химиотерапия след завършване на двегодишно лечение с ADT при мъже с високорисков ПК, които са минали  лъчетерапия, е ефективен подход за намаляване на рецидивите и подобрява преживяемостта. Въпреки че тези резултати са интересни, е необходимо по-продължително проследяване, за да се види дали това лечение помага на хората с ПК.

Обикновено страничните ефекти на химиотерапията са индивидуални според вида на получената химиотерапия, използваната доза и продължителността на лечението. Въпреки това, често срещани нежелани реакции могат да бъдат умора, поява на рани и афти в устата и гърлото, диария, гадене и повръщане, запек, промени в кръвната картина, нервната система, промени в паметта, сексуални и репродуктивни проблеми, загуба на апетит, болка и косопад. Страничните ефекти на химиотерапията обикновено изчезват след приключване на лечението. Въпреки това, някои нежелани реакции могат да продължат, да се възвърнат или да се развият по-късно. Попитайте лекуващия  лекар кои странични ефекти може да се появят въз основа на плана за лечение. Лекарят ще работи с вас, за да контролира или предотвратява много от тези нежелани реакции.

Химиотерапия плюс ADT. Нови изследвания показват ролята на комбинация от химиотерапия и ADT при лечението на метастатичен ПК. Всички пациенти трябва да проведат задълбочена дискусия с лекаря си относно потенциалните ползи и рискове от приемане на химиотерапия.

Имунотерапия

Сипулевсел-Т (Провендже) е имунотерапия, предназначена да стимулира естествената защита на тялото за борба с карцинома. Тя използва вещества, произведени от организма или в лабораторни условия, за да подобрят, насочат или възстановят функцията на имунната система. Сипулевсел-Т е адаптиран за всеки пациент. Преди лечението се взема кръв от пациента чрез процес, наречен левкофереза. Специални имунни клетки се отделят от кръвта на пациента, модифицират се в лабораторията и се връщат обратно в тялото му. В този момент имунната система на пациента може да разпознае и унищожи клетките от ПК. Когато се използва това лечение, е трудно да се предвиди дали методът работи, тъй като приложението на сипулевсел-Т не води до снижение на PSA, свиване на тумора или предпазване от прогресия. Резултатите от клиничните проучвания обаче показват, че лечението със сипулевсел-Т може да увеличи преживяемостта при мъже с метастатичен кастрационно-резистентен ПК с малко или никакви симптоми.

Контрол на симптомите и нежеланите реакции

Простатният карцином и неговото лечение често причиняват нежелани реакции. В допълнение към лечението за забавяне, спиране или елиминиране на карцинома важна част от грижата за пациента е облекчаването на симптомите и нежеланите реакции. Този подход се нарича палиативна или поддържаща грижа и включва контрол на физическите, емоционалните и социалните нужди на пациента.

Палиативна грижа е всяко лечение, което се фокусира върху намаляване на оплакванията, подобряване на качеството на живот и подкрепа на пациентите и техните семейства. Всяко лице, независимо от възраст, вид и стадий на карцинома, може да получи палиативни грижи. Най-добре е палиативните грижи да се започнат възможно най-рано в процеса на лечението. По правило онкоболните получават лечение за карцином и лечение за облекчаване на нежеланите реакции по едно и също време. По този начин пациентите, които получават и двете, имат по-малко сериозни симптоми, по-добро качество на живот и съобщават, че са по-доволни от лечението.

Палиативното лечение може да е много различно за всеки пациент и често включва медикаменти, промени в храненето, техники за релаксация, емоционална подкрепа и други терапии. От друга страна, можете да получите палиативно лечение, което да е подобно на терапията, предназначена за елиминиране на карцинома – химиотерапия, хирургично лечение или лъчетерапия. Консултирайте се с лекуващия лекар за целите на всеки вид терапия в лечебния план.

Уринарен блокаж

За облекчаване на симптомите от уринарен блокаж най-често се използва трансуретрална резекция на простатата (TURP). При тази процедура пациентът се поставя в пълна анестезия, а хирургът въвежда тясна тръбичка с режещ накрайник, наречена цистоскоп, в уретрата, а след това – и в простатата, за да премахне простатната тъкан и да освободи пътя на урината.

Костна болка

Контролира се успешно с вещества, наречени радиофармацевтици.

  • Стронций и самарий. Тези радиоактивни вещества (бета-емитери) се прилагат чрез инжектиране и се абсорбират в близост до областта на костната болка. Освободената радиация помага за облекчаване на болката вероятно чрез свиване на тумора в костта. Нито едно вещество не помага на пациентите да живеят по-дълго.
  • Радий-223. Това е различен клас радиоактивно вещество (алфа-емитер). Той имитира калция и се цели към области в костите, засегнати от ПК. Неотдавнашно клинично проучване при мъже с метастатичен кастрационно-резистентен ПК с метастази в костите демонстрира, че пациенти, получаващи радий-223 плюс палиативно лечение, живеят по-дълго в сравнение с тези, които получават само палиативно лечение. Радий-223 се прилага чрез ежемесечно инжектиране в продължение на 6 месеца. Това лечение се води от лъчетерапевт или специалист по нуклеарна медицина. Някои пациенти са противопоказани за това лечение, затова обсъдете с лекуващия лекар дали това лекарство е най-подходящо за вашия случай.
  • Костно-модифициращи лекарства. По правило ПК, който се е разпространил в костите, или получаването на ADT могат да изтънят костната тъкан на пациента и тази загуба на костна маса да доведе до костна болка и повишен риск от счупвания (фрактури). Поради това при мъже с метастазирал кастрационно-резистентен ПК могат да бъдат прилагани лекарства, коригиращи костта, като денозумаб (Иксджива) и золедронова киселина (Зомета), за да се намалят костните усложнения. Някои мъже, получаващи ADT, също могат да получават лекарство за модифициране на костите, но по-рядко и в по-ниска доза или по различна схема, за да се сведе до минимум загубата на костна маса. 

Евентуален нежелан ефект на лекарствата за модифициране на костите е остеонекрозата на челюстта. Това е необичайно, но сериозно състояние. Симптомите на остеонекроза на челюстта включват болка, подуване и инфекция на челюстта, клатещи се зъби и оголена  кост. 

Преди да започнете лечението се консултирайте с лекарите си, включително и с Вашия зъболекар, за възможните странични ефекти от плана за лечение и възможностите за палиативно лечение. По време и след лечението не забравяйте да уведомите лекувашия си лекар за възникнали проблеми, за да се вземат навреме мерки за решаването им.

Съставяне на план за лечение

Тъй като повечето туморни болести на простатата се откриват в ранни етапи, когато растат бавно, обикновено не трябва да бързате да вземате решения за лечение. През това време е важно да се консултирате с лекаря си за рисковете и ползите от всички ваши възможности за лечение и кога то трябва да се започне. Това обсъждане трябва да разгледа и настоящото състояние на тумора, като например:

  • дали нивата на PSA се покачват, или са постоянни;
  • дали карциномът се е разпространил в костите;
  • придружаващи и минали болести;
  • всички други медицински състояния, които може да имате.

 Въпреки че препоръките за Вашето лечение ще зависят от тези фактори, съществуват някои общи стъпки за лечение на простатния карцином (ПК).

Ранен стадий на ПК. Ранният стадий означава, че раковите клетки се намират само в простатата. Ако туморът има оценка по Глийсън 6 или по-малко и нивото на PSA е по-малко от 10, то туморът расте много бавно и може да отнеме няколко години, за да причини някакви симптоми или други здравословни проблеми, ако изобщо се случи. В  такъв случай може да се препоръча активно наблюдение. Алтернативно може да се предложи лъчетерапия (външна или брахитерапия) или хирургично лечение в зависимост от възрастта и общото Ви здраве. Клиничните проучвания, които тестват нови видове лечение, също могат да бъдат добър вариант.

За мъжете с ранен стадий на ПК, който има по-висока оценка по Глийсън, болестта може да се развива по-бързо, така че радикалната простатектомия и лъчетерапията често са подходящи. Вжни са възрастта и общото здравословно състояние на пациента, преди да се препоръча който и да е терапевтичен вариант.

Локално авансирал ПК. При някои пациенти с по-голям тумор локалната терапия, като хирургия и лъчетерапия, сама по себе си e с по-малък шанс за елиминиране на карцинома. Радикалната простатектомия често се извършва с отстраняване на тазовите лимфни възли. Някои мъже получават неоадювантна андроген-подтискаща терапия (ADT), което означава, че се прилага преди операция. Проучванията показват, че адювантната (след операция) лъчетерапия може да подобри преживяемостта при мъже с локално авансирал ПК или при тези с положителни резекционни линии, туморна инфилтрация, излизаща извън простатната капсула или със засягане на семенните мехурчета. Положителни резекционни линии означава, че ракови клетки са открити в областта на тъканта около простатата, където е минал хирургичният разрез по време на операцията.

При мъжете, които получават лъчетерапия като основно лечение, обикновено се добавя ADT за няколко месеца при повишен риск от рецидив. За по-възрастни мъже, при които не се очаква голяма преживяемост и чийто тумор не причинява оплаквания, или при пациенти със сериозна придружаваща болест може да се обмисли изчакване.

Неметастатичен кастрационно-резистентен ПК. Карцином, който вече не реагира на ADT (агонисти на LHRH или антиандрогени) се счита за кастрационно-резистентен. Ако не се е разпространил в други части на тялото, той се нарича неметастастатичен кастрационно-резистентен ПК. Американската асоциация по клинична онкология (ASCO) препоръчва на мъжете, които развиват кастрационно-резистентен ПК, да продължат лечението, което понижава андрогенните нива. Това може да включва или операция за отстраняване на тестисите, или лекарства, които понижават нивата на хормоните (виж по-горе).

При мъже, които все още не са лекувани с химиотерапия и имат висок риск от развитие на метастатичен ПК, избор може да бъде втора линия хормонална терапия. Тя не се препоръчва при пациенти, които не са имали химиотерапия и имат нисък риск от развитие на метастатична болест. Консултирайте се с Вашия лекар, за да определите персоналния си риск.

По правило тестове за PSA и/или образни изследвания могат да се правят периодично, за да се гарантира, че ПК не е прогресирал. За мъжете с нисък риск от развитие на метастатична болест се препоръчва изследване на PSA на всеки 4 до 6 месеца. За мъжете с висок риск от метастази се препоръчва изследване на PSA на всеки 3 месеца. Образна диагностика, като костно сканиране (сцинтиграфия), компютърна томография или магнитнорезонансна томография, може да се назначи, ако пациентът има оплаквания и признаци, че карциномът се влошава.

Метастатичен ПК. Ако карциномът се разпространи в други част ина тялото, различни от първичното му място на развитие, се нарича ​​метастатичен (метастатична болест). Лекарите могат да имат различни мнения за най-добрия стандарт на лечение. Клиничните проучвания също могат да бъдат вариант за лечение. Консултирайте се за второ мнение със специалист преди да започнете лечението, за да се уверите, че избраният от Вас план за лечение е най-доброто в конкретния случай.

За повечето мъже диагнозата метастатичен ПК е много стресираща и понякога трудно се преодолява. Пациентите и техните семейства се насърчават да говорят за начина, по който се чувстват, с лекари, медицински сестри, социални работници или други специалисти. Може да е полезно да говорите и с други пациенти, включително в групи за подкрепа.

Въпреки че няма метод за пълно излекуване на метастатичен ПК, той често се лекува. Много мъже преживяват ПК, дори тези, които имат напреднала болест. Често ПК расте бавно и понастоящем има ефективни възможности за лечение, които удължават живота още повече. На този етап хирургичната намеса за отстраняване на простатната жлеза и тазовите лимфни възли не може да елиминира тумора. В резултат на това повечето мъже с метастатична болест получават ADT, както е описано по-горе.

Метастатичен кастрационно-резистентен ПК. Карциномът, който вече не отговаря на ADT и се е разпространил в други части на тялото, се нарича метастатичен кастрационно-резистентен. Този вид карцином може да бъде трудно лечим. Американската асоциация по клинична онкология (ASCO) препоръчва на мъжете с метастатичен кастрационно-резистентен ПК да продължат лечението, което понижава нивата на андроген, като орхиектомия или лекарства за понижаване на хормоните (виж по-горе). При мъже с метастатичен кастрационно-резистентен ПК, които не са получавали химиотерапия, ASCO препоръчва втора линия хормонална терапия и препоръчителните възможности за лечение включват:

  • Абиратерон ацетат (Зитига) плюс преднизолон (множество търговски названия); това е лекарство, което блокира ензима, наречен CYP17, и предотвратява клетките да произвеждат определени хормони, включително надбъбречни андрогени. Въпреки че тестисите са основни производители на тестостерон, други клетки в организма все още могат да го произвеждат в малки количества, които, от своя страна, да предизвикат растеж на тумора; те включват надбъбречните жлези и някои ракови клетки на простатата. Абиратерон ацетат се приема в таблетна форма – 4 хапчета на ден заедно с преднизон два пъти дневно. Медикаментът може да причини сериозни нежелани реакции като високо кръвно налягане, ниски нива на калий в кръвта и задържане на течности. Други чести странични действия са слабост, оток на ставите или болка, подуване на краката или стъпалата, горещи вълни, диария, повръщане, задух и анемия.
  • Ензалутамид (Икстанди); той е антиандроген, който е одобрен за мъже, развили прогресивен метастатичен ПК, независимо от подтискането на тестостерона. Ензалутамид може да причини сериозни нежелани реакции като главоболие, обърканост, загуба на зрение и припадъци. Други чести странични действия са слабост, болки в гърба, намален апетит, запек, болки в ставите, диария, горещи вълни, инфекции на горните дихателни пътища, оток, загуба на тегло, високо кръвно налягане, замайване и световъртеж.

Други варианти за лечение на метастазирал кастрационно-резистентен ПК са изброени по-долу. Лечението в клинични проучвания също може да бъде добър вариант.

  • Химиотерапия. Лекарите могат да препоръчат химиотерапия за пациенти с ПК, особено при костна болка или оплаквания, свързани с тумора. Изследователските проучвания на плановете за химиотерапевтично лечение, включващи доцетаксел, показват подобряване на преживяването с няколко месеца. След спиране на доцетаксел може да се използва кабазитаксел.
  • Имунотерапия. При някои мъже с метастазирал ПК, които нямат или имат много малко симптоми и обикновено не са провеждали химиотерапия, терапия със сипулевсел-Т може да бъде избор (виж по-горе Имунотерапия). В проучванията сипулевсел-Т увеличава преживяването с около 4 месеца в сравнение с мъжете, които не са го получили.
  • Радий-223 (Ксофиго). Той е радиоактивно вещество, което се използва за лечение на ПК, разпространил се в костите. Радиофармацевтикът се натрупва по естествен път в места с висок костен метаболизъм; това са области, където костта се разрушава и после  въстановява повече от нормалното. Радий-223 доставя радиация директно на тумори, открити в костите, ограничавайки увреждането на здравата тъкан. Според резултатите от клинично проучване, публикувано през 2013 г., лечението с радий-223 намалява свързаните с костите усложнения и подобрява шансовете за преживяване.
  • Палиативни грижи. Лечението за облекчаване на симптомите и страничните ефекти продължава да бъде важна част от цялостния план за лечение. За мъжете с метастатичен кастрационно-резистентен ПК се препоръчва изследване на PSA на всеки 3 месеца; могат да се провеждат и образни изследвания.

Палиативно лечение за метастатичен карцином

Както бе споменато по-горе, палиативните грижи са важни за облекчаване на симптомите и нежеланите реакции. Възможностите за палиативна грижа включват:

  • трансуретрална резекция на простатата – за контрол на симптоми като кървене, обструкции и затруднено уриниране;
  • лекарства, модифициращи костите, като денозумаб или золедронова киселина, могат да се използват за подсилване на костите и за намаляване на риска от прогресия на болката и счупвания (фрактури) при ПК, разпространил се в костите;
  • интравенозната терапия с радиофармацевтиците стронций и самарий спомага и за облекчаване на костната болка, както е описано по-горе.

Ремисия и риск от възвръщане на тумора (рецидив)

Ремисия е състояние, в което карциномът не може да бъде открит в организма и симптоми отсъстват; може да бъде временна или постоянна. Тази несигурност кара много хора да се притесняват, че туморът ще се възвърне. Въпреки че има лечения, които помагат да се предотврати рецидивът, като андроген-подтискаща терапия (ADT) и лъчетерапия, описани по-горе, важно е да се консултирате с лекуващия си лекар за рисковете за възвръщане на болестта. Лекарят може да използва т.нар. номограми (вид диаграми), за да оцени риска от рецидив. Установяването на риска от възвръщане и различните възможности за лечението му може да помогне на пациента да се почувства по-подготвен в случай на рецидив. 

Обикновено след операция или лъчетерапия нивото на PSA в кръвта спада. Ако нивото на PSA започне да расте отново, това може да е знак, че карциномът се е възвърнал. Когато това се случи, цикълът от изследвания трябва да започне отново, за да се научи колкото се може повече за естеството на рецидива. Карциномът може да се появи в простатата (локален рецидив), в тъканите или лимфните възли в близост до простатата (регионален рецидив) или в друга част на тялото, като кости, бели дробове или черен дроб (метастатичен рецидив). Понякога лекарят не може да отрие тумор, въпреки че нивото на PSA се е увеличило; това е известно като самостоятелен биохимичен рецидив.

Изборът на план за лечение се основава на вида на рецидива и терапията, която вече е прилагана. Планът може да включва описаните по-горе лечения, като лъчетерапия, простатектомия при мъже, лекувани преди това с лъчетерапия или ADT. Вашият лекар може също да предложи клинично проучване, което изучава нови начини за лечение на този вид рецидивиращ карцином.

Каквито и планове за лечение да изберете, палиативните грижи ще бъдат важни за облекчаване на симптомите и нежеланите реакции. Палиативнито лечение обикновено включва лекарства за болка, външна лъчетерапия, терапия със стронций или самарий, или други терапии за намаляване на костната болка. Вижте по-горе за повече информация.

Мъжете с рецидивиращ карцином често изпитват емоции като недоверие или страх. Пациентите се насърчават да разговарят със специалисти за тези чувства и да потърсят помощни услуги, с които да ги преодолеят. 

Ако лечението не успее

Възстановяването от простатен карцином (ПК) не винаги е възможно. Ако туморът не може да бъде излекуван или контролиран, болестта може да се нарече напреднала или терминална. Тази диагноза е стресираща и в напреднал стадий на ПК може да бъде трудна за обсъждане. Важно е обаче да имате открити и честни разговори с лекуващия си лекар, за да изразите чувствата, предпочитанията и тревогите си. Болничният екип е там, за да помогне, и някои членове на екипа имат специални умения, опит и знания, за да подкрепят пациентите и техните семейства. Осигуряването на физически удобство и контрол на болката е изключително важно.

Пациентите, които имат напреднал ПК и се очаква да живеят по-малко от 6 месеца, могат да помислят за вида на палиативни мероприятия, наречени хосписни грижи. Грижата  в хоспис  е предназначена да осигури възможно най-доброто качество на живот за хората, които са близо до края на живота си. Вие и вашето семейство ще бъдете насърчавани да мислите за това къде ще бъде най-удобно за Вас – у дома, в болница или в хоспис. Медицинската грижа и специализираното оборудване могат да направят пребиваването Ви вкъщи предпочитана алтернатива за много семейства. 

След смъртта на любим човек много хора се нуждаят от помощ, за да се справят със загубата.

 

 

Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.

Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.