Мозъчни тумори

Информация за мозъка и централната нервна система

Мозъкът и гръбначният стълб образуват централната нервна система (ЦНС), в която се осъществява контрола върху всички жизнени функции. Тези функции включват мисловната дейност, говора и движението на тялото. Това означава, че когато има растящ тумор в централната нервна система, той може да засегне именно мисловния процес, говорните способности или движенията на пациентите.

Тук ще опишем първичните мозъчните тумори - т.е. тези, които се образуват само в мозъка. Първичните тумори на главния мозък биват нискостепенни и високостепенни.  Нискостепенните първични тумори обикновено нарастват бавно, но могат да се трансформират във високостепенни. А високостепенните мозъчни тумори имат склонността да се разрастват по-бързо.

При възрастните, вторичните мозъчни тумори, наричани още метастатични, са много по-често срещани, отколкото първичните тумори. Вторичен мозъчен тумор е злокачествен тумор, който се е развил първоначално в друга част на тялото като например гърдите, белия дроб, дебелото черво и след това се е разпространил в мозъка.

Анатомия на мозъка

Мозъкът е съставен от 4 основни части - главен мозък, малък мозък, мозъчен ствол и менинги (мозъчни обвивки).

Главен мозък.  Обхваща най-голяма част от мозъка. Главният мозък се състои от две мозъчни полукълба разположени от двете страни на мозъка, като всяка контролира противоположната страна на тялото. Във всяко полукълбо има четири дяла, които са отговорни за различни функции: челният (фронталният) дял е частта, която отговаря за мисловната дейност, емоциите, решаването на проблеми, красноречието и движенията. Теменния (париеталният) дял контролира усещания като допир, натиск, болка и температура. Също така отговаря за говора, визуално-пространствената ориентация и смятането. Слепоочният (темпоралният) дял е отговорен за паметта, слуха и способността хората да разбират писмена и устна реч. Тилният (окципиталния) дял контролира зрението.

Малък мозък. Малкият мозък е разположен в задната част на мозъка под главния мозък. Той отговаря за координацията на движенията и баланса, също така контролира равновесието между двете страни на тялото.

Мозъчен ствол. Това е частта от мозъка, която свързва гръбначния стълб и малкия мозък. Той отговаря за несъзнателни действия с жизненоважно значение като дишането и сърцебиенето. Команди за функциите, контролирани от главния мозък и малкия мозък, достигат до тялото през мозъчния ствол.

Менинги (мозъчни обвивки). Това са обвивките, които обхващат и защитават мозъка и гръбначния стълб. Съществуват 3 мозъчни обвивки - твърда мозъчна обвивка (dura mater), паяжиновидна мозъчна обвивка (arachnoidea) и мека мозъчна обвивка (pia mater). Цереброспиналната течност (ЦСТ) или гръбначно-мозъчната течност се произвежда близо до центъра на мозъка, в страничните вентрикули. ЦСТ циркулира около мозъка и гръбначния стълб, между паяжовидната и меката мозъчна обвивки.

Видове мозъчни тумори

Съществуват много видове първични мозъчни тумори. Някои от тях не могат да бъдат точно класифицирани, тъй като локацията на тумора ги прави трудни за премахване.

Съдържанието на този раздел разглежда глиомните и неглиомните мозъчни тумори при възрастни.

Глиомни тумори. Глиомите са една от най-често срещаните групи мозъчни тумори. Глиомът е тумор, който произлиза от глиалните клетки. Глиалните клетки са поддържащи клетки в мозъка. Към основният вид поддържащи клетки в мозъка спадат астроцити, олигодендроцити и епендимни клетки. Глиомите могат да бъдат астроцитоми, олигодендроцитоми или епендимоми. Този вид тумори се категоризират по степен, която показва доколко агресивен може да стане туморът. По-висока степен означава обикновено, че туморът е по-агресивен и има вероятност да нарасне бързо. Въпреки това лекарите се стремят все повече да използват генетичните особености на тумора, за да класифицират по-ефикасно глиомите. Глиомите се разделят на:

• Астроцитоми. Астроцитомът е най-често срещания тип глиомен тумор. Формира се в клетките, наречени астроцити, в главния или малкия мозък. Съществуват четири степени на астроцитом. Първа степен или пилоцитен астроцитом е бавно разрастващ се тумор, който най-често е доброкачествен и рядко се разпространява в прилежащата тъкан. Обикновено се среща при деца. Втора степен или нискостепенен астроцитом е бавнорастящ тумор, който често може да се разпространи в прилежащата тъкан и може да повиши степента си на агресивност. Трета степен или анапластичен астроцитом е злокачествен тумор, който може да нарасне бързо и да се разрасне в прилежащите тъкани. Четвърта степен или глиобластом е много агресивна форма на астроцитом.
• Олигодендроцитоми. Олигодендроцитомът е тумор, който води началото си от олигодендроцитите. Тези клетки са отговорни за образуването на миелиновата обвивка. Миелинът обгръща невроните и е богат на белтъци (протеини) и мазнини (липиди). Те са подразделение на олигодендроглиомите, които се считат за нискостепенни или за анапластични олигодендроглиоми.
• Епендимом. Епендимомът най-често започва в преходната част на мозъка, където се образува и складира гръбначно-мозъчната течност, наречена епендим. При възрастните епендимомите възникват най-често в гръбначния стълб и по-скоро са от миксопапиларен вид.

Неглиомни тумори. Това са тумори, възникващи от клетки в мозъка, които не са глиални или поддържащи тъкани. Видовете неглиомни тумори включват:

• Менингеом. Менингиомът е най-често срещаният първичен мозъчен тумор. Той се образува в менингите и в повечето случаи не е злокачествен. Менингиомите могат да причинят сериозни симптоми, ако се образуват и упражняват натиск върху главния или гръбначния мозък, или ако израснат в мозъчната тъкан.
• Тумори на епифизата (пинеална жлеза) и хипофизната жлеза. Това са тумори, образуващи се в епифизата и хипофизата.
• Първичен лимфом на централната нервна система. Това е вид лимфом. Лимфомът е рак, който се образува в лимфната система. Първичният лимфом на централната нервна система започва в мозъка и може да се разпространи до гръбначно-мозъчната течност и очите.
• Медулобластом. Смята се, че медулобластомът се образува в специфичен вид клетки в малкия мозък. Най-често се развива при децата и обикновено е злокачествен, като често се разпространява чрез гръбначно-мозъчната течност.
• Краниофарингиом. Краниофарингиомът е доброкачествен тумор, който възниква в близост до хипофизата, разположена до основата на мозъка. Тези тумори са редки.
• Шваном. Шваномът е рядък тумор, който се образува в миелоидната обвивка на нервните влакна (нервите), състояща се от шванови клетки. Често може да се появи във вестибулокохлеарния нерв, който е разположен във вътрешното ухо и е отговорен за координацията на движенията и слуха. Обикновено е доброкачествен.

Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.

Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.