Всеки човек има два бъбрека, разположени над кръста от двете страни на гръбначния стълб. Всеки от тях е с бобовидна форма и червеникаво-кафяв цвят, с размерите на малък юмрук.
Бъбреците пречистват кръвта, отстранявайки излишните примеси, минерали и соли и ненужното количество вода в организма. Всеки ден те филтрират около 200 литра кръв, произвеждайки около 2 литра урина. Бъбреците и надбъбречните жлези отговарят за секрецията на хормони, които регулират кръвното налягане, производството на червени кръвни клетки и други жизнени функции.
Въпреки че бъбреците са чифтен орган, всеки от тях работи независимо от другия. Това означава, че тялото може да функционира с по-малко от един работещ бъбрек. При диализа (механизиран процес на филтриране) е възможно да се живее дори без функционален бъбрек. Тя се извършва чрез два метода – хемодиализа, при която кръвта се пречиства с помощта на апарат, и перитонеална диализа, при която кръвта се пречиства чрез катетър през коремната кухина на пациента.
Ракът на бъбреците започва да се развива, когато здравите клетки в единия или двата бъбрека се променят и започнат да се делят неконтролируемо, образувайки маса, наречена бъбречен кортикален тумор. Той може да бъде злокачествен, индолентен или доброкачествен. Злокачественият е раков тумор, който може да нарасрасне по размер и да се разпространи в други части на тялото. Индолентният също е раков тумор, но той рядко се разпространява в други тъкани и органи. Доброкачествен тумор може да нарасне по размер, но не се разпространява.
Бъбречно-клетъчен карцином. Бъбречно-клетъчният карцином е най-често срещаният вид - около 85% от поставените диагнози рак на бъбреците. Този вид рак се развива в проксималните бъбречни каналчета, които съставят филтриращата (пречистващата) система на бъбреците. Във всеки един от тях съществуват хиляди от тези малки филтърни единици (каналчета).
Преходно-клетъчен карцином. Този вид тумор се нарича още уротелен карцином. Той се среща в 10% до 15% от онкологичните заболявания на бъбреците при възрастни. Преходно-клетъчният карцином се развива в бъбречните легенчета, областта на бъбрека, в която се събира урината, преди да се транспортира до пикочния мехур. Лечението на този вид рак на бъбреците се провежда като при рака на пикочния мехур, тъй като и двата вида започват да се развиват от едни и същи клетки.
Сарком. Бъбречният сарком е рядко срещано заболяване. Този вид рак се развива в: меките тъкани на бъбреците; тънкия слой съединителна тъкан покриващ бъбрека, образуващ капсулата или заобикалящата го мастна тъкан. Лечението обикновено е оперативно. Саркомът често отново започва да се развива в областта на бъбреците след лечение или се разпространява в други части на тялото. След първата операция може да се наложи последваща такава или химиотерапия.
Тумор на Вилмс /Нефробластом/. Туморът на Вилмс е най-често срещан при деца. За разлика от другите видове тумори, при които лечението е комбинирано с операция., лечението на този вид е по-успешно с лъчелечение и химиотерапия.
Лимфом. Лимфомът може да увеличи по размери двата бъбрека и е свързан със състояние, наречено лимфаденопатия, изразяващо се в увеличени лимфни възли, разположени в други части на тялото включително шията, гръдния кош и коремната кухина. В редки случаи бъбречният лимфом може да се прояви като самостоятелна туморна формация в бъбреците и с уголемени регионални лимфни възли. Ако лекуващият Ви лекар има съмнение за лимфом, той може да направи биопсия и да препоръча химиотерапия вместо операция.
Определяйки вида на бъбречни клетки, от които произлиза тумора, лекарите могат да планират правилното лечение. До момента патолозите са идентифицирали до 20 различни вида клетки, образуващи рак на бъбреците. Патологът е лекар - специалист в интерпретирането на лабораторни тестове и оценка на клетки, тъкани и органи с цел поставяне на точна диагноза. Неговата роля е важна, защото компютърната томография (КТ) или ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) не винаги могат да разграничат доброкачествените, индолентните или злокачествените бъбречни кортикални тумори преди самата операцията.
Най-често срещаните видове клетки, от които започва ракът на бъбреците са:
Светлоклетъчни епителни клетки. Около 70% от раковите заболявания на бъбреците се състоят от този вид клетки. Те варират от бавно нарастващи (клас 1) до бързо нарастващи (клас 4). Имунотерапията и таргетната терапия са особено ефективни при лечението на светлоклетъчния бъбречен карцином..
Папиларни клетки. Папиларният рак на бъбреците се развива при 10% до 15% от пациентите. Той е разделен на 2 отделни подвида, наречени тип 1 и тип 2. Папиларният карцином понастоящем се лекува по същия начин като светлоклетъчния. Въпреки това много лекари препоръчват лечението да се проведе чрез клинични изпитвания, тъй като таргетната терапия често не е толкова успешна..
Саркоматозни /вретеновидни/ клетки: Всеки от туморните подтипове на светлоклетъчен, хромофобен и папиларен карцином на бъбреците може да покаже силно дезорганизирани характеристики под микроскоп. Тези клетки често са описвани от патолозите като "саркоматозни". Това не е отделен туморен подтип, но когато тези признаци се наблюдават в клетките, медиците са наясно, че това е белег на много агресивна форма на рак.
Медуларен карцином/ Карцином на събирателните каналчета/. Това е рядък и силно агресивен вид рак, който е тясно свързан с преходноклетъчния карцином, но все още се смята за надбъбречен кортикален тумор. Често се прави връзка между този вид рак и наличието на гена на сърповидно-клетъчна анемия, който се унаследява от родителите. Карциномът на събирателните каналчета се проявява при хора на възраст между 20 и 30 години. Въпреки прилагането на комбинирано лечение, този вид рак е с ниска преживяемост.
Хромофобен. Хромофобният е друг рядко срещан вид рак. Той може да образува индолентни тумори.
Онкоцитом. Това е бавноразвиващ се тип тумор, който рядко, ако изобщо някога, се разпространява.
Ангиомиолипома. Това е доброкачествен тумор, който лесно се диагностицира с КT тъй като има уникален вид и особености при изследване на клетките под микроскоп. Обикновено е малко вероятно да нарастне и да се разпространи. Най-често се лекува успешно с операция или с активно наблюдение, ако е с малки размери. Агресивната форма на ангиомиолипома, наречена епителиоид, може в редки случаи да се разпространи в близките лимфни възли или органи, като например черния дроб.