Рак на гърда

Какви са вариантите за лечение?

Видове лечние

 

Лечението при карцинома на млечната жлеза е различно в зависимост от стадия – ранен, локално авансирал или метастатичен. „Стандарт на лечение“ означава, че това е най-добрата налична терапия в момента. В някои случаи при лечение на пациентите може да се предложи участието им в клинични проучвания. Те представляват програми за лечение с нови медикаменти, определяне на тяхната ефективност и безопасност. Клиничните проучвания могат да бъдат, както тестове на нови лекарства, така и приложение на нови комбинации. Важно е да се оцени профила на безопасност и необходимата доза на приложение.

При лечение на рак на гърдата участва мултидисциплинарен екип от хирурзи, медицински онколози и лъчетерапевти, които работят заедно, за да изградят най-добрата терапевтична стратегия за съответния пациент. В екипа е важно да има експерти по храненето по време на противотуморно лечение, психолози или психотерапевти, специално обучени онкологични сестри и др.

Биологичната характеристика на карцинома на гърдата определя плана на лечение. Някои тумори са малки, но нарастват бързо, докато други са по-големи, но увеличават размера си много бавно. Възможностите за лечение са персонализирани и зависят от няколко фактора, включващи:

  • Субтип на тумора – т.е. хормонално-рецепторен статус (ER, PR) и HER2-статус
  • Стадий на заболяването
  • Геномни маркери (ако са изследвани) като Oncotype DX™ или MammaPrint™
  • Фактори, свързани с пациента – възраст, общо състояние, придружаващи заболявания, менопаузален статус, а също и личното желание на пациента
  • Наличието на установени мутации при унаследен рак на гърдата, като BRCA1 или BRCA2.

Въпреки, че подходът е индивидуален към всеки пациент, съществуват няколко генерални стъпки, през които се преминава при лечението на ранен и локално авансирал рак на гърдата.

Както при дуктален карцином ин-ситу (DCIS), така и при ранен стадий, лекарите препоръчват оперативното лечение. За да са сигурни, че премахват цялата формация, се оперира и малка част от околната здрава тъкан, наречени резекционни линии. Въпреки, че основната цел е премахване на видимата туморна тъкан, микроскопични клетки могат да останат и процесът да се възобнови или разпространи, затова е необходимо да се оперира достатъчно тъкан, за да е сигурно, че няма останали клетки от злокачествения проце. В противен случай ще се наложи повторна операция.

При големи формации или при тумори, които бързо увеличават размера си, лекарите препоръчват системна химио- или хормонотерапия преди оперативното лечение. Тази терапия се нарича неоадювантна. Има много предимства да се подходи по този начин, по важни са следните:

  • Жени, които иначе трябва да понесат мастектомия, може да получат органо-съхраняваща операция или квадрантектомия. Това се случва, когато туморът е намалил размера си, в следствие на проведеното предоперативно (неоадювантно лечение)
  • Операцията може да бъде по-лесна за изпълнение, поради намалелия размер на формацията
  • Лекарите могат да установят, че конкретно лечение е било много ефективно в лечението на този тип карцином.

След операцията следваща стъпка е лечението, което цели да намали риска или да предотврати появата на рецидив (повторна поява на заболяването) и да се премахнат възможни останали клетки – т.е. провеждане на адювантно лечение. Тези останали клетки не могат да бъдат диагностицирани, че са там, но се считат за отговорни за появата на рецидив, тъй като с времето могат да нарастнат по размер и брой.  Адювантното лечение включва най-често химиотерапия, радиотерапия (лъчелечение), таргетна терапия и/или хормонотерапия. Въпреки, че адювантното лечение понижава риска от повторна поява на заболяването, то не дава гаранция, че този риск е напълно премахнат.

Когато е невъзможно да се извърши операция, туморът се нарича иноперабилен. В тези случаи лекарите насочват пациента за друго лечение - химиотерапия, радиотерапия, таргетна терапия и/или хормонотерапия  с цел намаляване размера на туморната формация. При наличието на рецидив подходящите възможности за лечение зависят от първоначално приложената терапия и описаните по-горе характеристики, сред които рецепторния статус – ER, PR, HER2.

Преди започването на комплексната терапия, говорете с лекуващия ви лекар кое лечение е най-подходящо за вас, поинтересувайте се от възможностите за лечение и задайте въпросите си своевременно.  

 

Оперативно лечение

Операцията е премахване на тумора и част от околната здрава тъкан. Чрез този метод освен отстраняване на наличната формация се прави и изследване на регионалните (аксиларни) лимфни възли, намиращи се в мишничната ямка, чрез извършването на т.нар. лимфна дисекция.

 Колкото е по-малък размерът на тумора, толкова е по-голям шансът да се извърши органосъхраняваща операция.

  • Туморектомия (лумпектомия) е техника, която представлява премахване на тумора с част от здравата тъкан с чисти резекционни линии – без туморни клетки. При този тип операция по-голямата част от гърдата е запазена, т.е. извършена е органосъхраняваща процедура. Други термини, чрез които бива описвана е „секторална резекция“ или „квадрантектомия“.
  • Мастектомия – операция, при която се извършва изцяло премахване на гърдата. Има различни техники на операция – запазващи кожата, както и мамилата. Обсъдете предварително с вашия хирург, ако имате желание да се извърши след това реконструктивна операция, поставяне на импланти и др., тъй като това налага предварителна подготовка.

 

Лимфни възли

Туморни клетки могат да бъдат намерени в аксиларните лимфни възли, затова е важно да се разбере дали в някой от лимфните възли се съдържат подобни ракови клетки, тъй като те могат да бъдат причина за разпространение на малигнения процес. Информацията за лимфните възли е ключова за правилна прогноза на заболяването и правилна стратегия за лечение.

  • Биопсия на сентинелен лимфен възел – хирургът намира и отстранява малко на брой лимфни възли от подмишничната ямка, които лимфни възли получават дренаж от гърдата. Чрез тази процедура се избягва извършването на пълна лимфна дисекция при пациенти, при които анализът на сентинелния лимфен възел е негативен. Хистологичният анализ на сентинелен лимфен възел се извършва от специалист патоанатом.  За да се определеи кой лимфен възел е сентинелен, хирургът първоначално инжектира оцветител или радиоактивна частица в областта на гърдата. По време на операция този лимфен везъл поема боята и по този начин дава сигнал, че именно този е сентинелен. Ако този лимфен възел е свободен от туморни клетки, то е много вероятно и следващите лимфни възли да бъдат. Благодарение на тази процедура се избягват негативните ефекти от извършването на пълна лимфна дисекция, а именно -образуване на последващ оток на ръката, наречен лимфедема.

  • Аксиларна лимфна дисекция – премахване на множество лимфни възли от различни нива. В последствие премахнатите лимфни възли се изследват от патологоанатом за извършване на правилно стадиране. Няма правило за брой на лимфните възли – варира спрямо пациентите и размера на туморната формация.

Биопсия на сентинелен лимфен възел не се прилага, когато клинично предоперативно се установи авансирал карцином, тогава се предприема лимфна дисекция.

Обсъдете с лекуващия си лекар коя оперативна интервенция е най-подходяща за вас. По-агресивната операция, каквато е мастектомията, невинаги е по-доброто решение и може да доведе до усложнения. Комбинацията от секторална резекция с радиотерапия има пренебрежимо по-висок риск за развитието на рецидив. Общата преживяемост на жени, при които е извършена мастектомия или секторална резекция е една и съща. Дори и при извършване на тотална мастектомия, малка част от млечната жлеза остава и има вероятност да се образува рецидив.

При пациентки с висок риск от образуването на нов рак в контралатералната гърда могат да обмислят двустранна мастектомия. Във високо рисковата група спадат пациентки с BRCA1 или BRCA2 мутация, както и пациентки, при които се е развил злокачествен процес и на двете гърди. При пациентки, непопадащи в тази група не се препоръчва извършването на превантивна двустранна мастектомия. Тази интервенция не предотвратява развитието на карцином нито подобрява общата преживяемост на пациентките. Въпреки, че по този начин се понижава риска от развитие на карцином на тази гърда, превантивна мастектомия на другата гърда не понижава риска от появата на рецидив. По-агресивната операция крие и своите рискове и негативни ефекти.

 

Радиотерапия (Лъчетерапия)

Лъчетерапията използва високо енергийни рентгенови лъчи или други частици, които да разрушат туморните клетки. Лекарите, които се занимават с това лечение се наричат специалист-лъчетерапевт. Съществуват различни начини за приложение на радиотерапията:

  • Перкутанна (външна) – най-разпространеният начин; прилага се външно от машина през кожата
  • Интраоперативна – в случаите, когато радиотерапия се прилага по време на самата операция при малки тумори
  • Брахитерапия – чрез поставяне на източници на радиоактивност директно върху тумора.

Съществуват данни за добър ефект от интраоперативната лъчетерапия и брахитерапия. Лъчелечението се прилага по схема, фракционирано на дози във времето. Този тип терапия често пъти понижава драстично риска от появата на рецидив. След приложението на лъчетерапия по-малко от 5% е рискът от рецидив в следващите 10 години, независимо от размера на операцията – квадрантектомия или мастектомия. Ако в лимфните възли са намерени туморни клетки, лъчетерапия перкутанно може да се приложи и на същата страна на шията, подмишницата или по гръдната стена.

Радиотерапия може да се приложи преди или след оперативното лечение –респ. неоадювантна или адювантна. Неоадювантна се прилага в случаите, когато туморът е с големи размери или оценен като труден или рисков за операция. В този случай се прилага предоперативна терапия. По-често се избира химиотерапията в неоадювантен аспект. Адювантната радиотерапия се прилага след операция, а често пъти и след химиотерапия.

Лъчелечението може да има различни странични ефекти – умора, оток на гърдата, зачервяване, обезцветяване на кожата, хиперпигментация, болка или изгаряне на кожата, където е прилагана радиацията, поява на мехури, последващо обелване на кожата (десквамация). В много редки случаи малка част от белия дроб може да бъде засегната и това да причини пневмонит, както и пострадиационен оток на белодробната тъкан. Тези оплаквания отзвучават с времето. В миналото, поради несъвършената техника, при облъчване на лявата гърда се повишавал риска в дългосрочен план от развитието на заболявания на сърцето. В днешно време, с подобряване на апаратите за прилагане на лъчелечение, този риск е сведен до минимум.

Съществуват различни режими за прилагане на радиотерапия. Подходящата се определя индивидуално за всеки пациент, в зависимост от размера и вида на тумора, проведената оперативна интервенция и др. фактори. Радиотерапия се прилага фиксирано в седмичен режим.

  • След квадрантектомия – перкутанна, в режим от понеделник до петък за 3-4 седмици, ако няма разпространение в лимфните възли. Ако заболяването се е разпространило в лимфните възли, се прилага лъчетерапия с продължителност от 5 до 6 седмици. Започва се с облъчване на цялата гърда, последвано от допълнително дозиране в областта на туморното ложе. Това се нарича сюрдозаж или буст, така се намалява риска от локален рецидив при жените с инвазивен карцином на гърдата. При пациентки с нисък риск от появата отново на заболяването, този буст не е задължителен.
  • След мастектомия – за пациентки, които трябва да преминат през лъчелечение след мастектомия, продължителността на терапията е по 5 дни седмично за период от 5-6 седмици. Радиотерапия може да се приложи, както преди, така и след реконструктивна хирургия.

Проучвани са и по-кратки режими на лечение и се използват в някои центрове, вкл. повишаващо се парциално облъчване на гърдата за 5дни.

Тези по-кратки схеми не се препоръчват при пациентки, които трябва да преминат през пълната схема на лъчелечение след мастектомия или при установено разпространено заболяване в лимфните възли. По-дълги режими на лъчелечение може да се прилагат и при жени с по-големи гърди. Все още се проучва дали пациентките в по-млада възраст или тези, на които им предстои лъчелечение след химиотерапия могат да преминат през по-кратка схема.

  • Частично облъчване на гърдата. Прилага се само в зоната, където е била туморната формация, а не на цялата гърда. Използва се по-често при извършена секторална резекция. Този режим често пъти съкращава общата схема на лечение. Този тип терапия може да се прилага, както с обикновените уреди за перкутанно лъчелечение, така и чрез брахитерапия – временно се поставят метални пръчици в областта на гърдата, където се е намирала формацията. Периодът на тази терапия е между единична доза до една седмица. По същия начин може да се приложи и като единична доза по време на самата операция. Парциалното облъчване на гърдата не е стандарт на лечение. 
  • Интензитет-модулирана лъчетерапия (IMRT) – е сравнително нов метод на лечение. Прилага се външно чрез кожата на гърдата. При този метод интензитетът варира в зависимост от тъканта, която да бъде облъчена, като се фокусира върху тумора, а не върху здравата околна тъкан. Този метод понижава радиационната доза и по този начин се намалява риска да се увредят околни структури и органи като бял дроб и сърце, както и да се избегнат страничните ефекти, свързани с промяна на кожата като образуване на мехури и белене.
    IMRT не се препоръчва за всеки пациент.  Използва се при специфични условия и не е стандарт на лечение.

Скорошно проучване оцени употребата на адювантно лъчелечение при възрастни пациентки (над 70 годишна възраст) с естроген-позитивен в ранен стадий карцином на млечната жлеза. Установи се, че лъчетерапията редуцира риска от поява на заболяването отново на същата гърда, в сравнение със случаи, при които лъчетерапия въобще не е прилагана. Общата преживяемост не е променена.

 

Медикаментозна терапия

Системната терапия се използва за унищожаване на туморните клетки. Този тип терапия се прилага чрез въвеждане на медикаменти в кръвообращението. Системната терапия се изписва от специалист по медицинска онкология. Най-честият начин за системна терапия е венозният метод на приложение; възможен е и перорален прием чрез таблетки или капсули, които се гълтат. Системната терапия за лечение на рак на гърдата е:

  • Химиотерапия
  • Хормонална терапия
  • Таргетна терапия
  • Имунотерапия

Винаги се преценява индивидуално каква точно терапия ще бъде избрана – дали химиотерапия, дали в комбинация с друг метод; дали ще бъде монотерапия с един медикамент или повече от един, се решава  в зависимост от хистологията (видът туморни клетки), рецепторен статус (за естроген, прогестерон и HER2), възраст, общо състояние, придружаващи заболявания, желанието на пациента.

Преди започване на терапията, жените в детеродна възраст трябва да бъдат предупредени  за влизане в трайна менопауза със започване на терапията. Желателно е тези от тях, които биха искали да имат деца да бъдат посъветвани за консултация с гинеколог и съхраняване на яйцеклетки. Желателно е да не се предприема планувана бременност без провеждане на контролни изследвания и най-малко две години следоперативно лечение.

 

Химиотерапия

Химиотерапевтици са наречени лекарствата, които се използват за разрушаване на туморните клетки. Обикновено това се случва като прекъснат процеса на растеж и делене на малигнените клетки. Химиотерапиятта може да се прилага преди операция, за да се намали размера на тумора, да се улесни самата оперативна процедура и да се намали риска от повторна поява на заболяването. Тази химиотерапия се нарича неоадювантна. Често пъти се прилага и след оперативната интервенция, за да се предотврати рецидив (повторна поява на болестта), в този случай се нарича адювантна.

Химиотерапевтичните режими или схеми обикновено са комбинация от лекарства, които се прилагат през определен период от време. В практиката се прилагат различни схеми на лечение, в зависимост от това коя е представила по-добри резултати по време на клиничните проучвания. Може да се прилага веднъж седмично или веднъж на всеки две, три или четири седмици. В лечението на рака на гърдата се използват множество и различни медикаменти. По-чести, сред които са:

  • Капецитабин (Кселода)
  • Карбоплатин
  • Цисплатин
  • Циклофосфамид (Ендоксан)
  • Доцетаксел (Таксотер)
  • Доксорубицин
  • Пегилиран липозомален доксорубицин
  • Епирубицин
  • Ерибулин (Халавен)
  • 5-Флуороурацил
  • Гемцитабин (Гемзар)
  • Метотрексат
  • Паклитаксел (Таксол)
  • Винорелбин (Навелбин)

Пациентите могат да получат едно лекарство като монотерапия или комбинация от различни медикаменти по схема. Много клинични проучвания са доказали, че едновременното приложение на някои лекарства като схема са с доказано по-добри резултати, спрямо монотерапия. Следващите посочени лекарства и техните комбинации могат да се използват за адювантно лечение на ранен стадий или локално авансирал карцином на млечната жлеза:

  • АС (доксорубицин и циклофосфамид)
  • ЕС (епирубицин и циклофосфамид)
  • АС или ЕС, последвани от Т (доцетаксел или паклитаксел)
  • CAF (циклофосфамид, доксорубицин и 5-ФУ)
  • CEF (циклофосфамид, епирубицин и 5-ФУ)
  • CMF (циклофосфамид, метотрексат и 5-ФУ)
  • TAC (доцетаксел, доксорубицин и циклофосфамид)
  • TC (доцетаксел и циклофосфамид)

Терапии, атакуващи HER2-рецептор могат да бъдат прилагани заедно с химиотерапия при HER2-позитивен рак на млечната жлеза. Пример е трастузумаб. Комбинирани режими за лечение на ранен стадий HER2-позитивен карцином на млечната жлеза могат да включват:

  • АС-ТН (доксорубицин, циклофосфамид, паклитаксел, трастузумаб)
  • АС-ТНР (доксорубицин, циклофосфамид, паклитаксел, трастузумаб, пертузумаб)
  • ТСНР (доцетаксел, карбоплатин, трастузумаб, пертузумаб)
  • ТСН (доцетаксел, карбоплатин, трастузумаб)
  • ТН (паклитаксел, трастузумаб)

Страничните ефекти от химиотерапията могат да бъдат най-различни. Зависи от индивидуалната поносимост на пациента, типа лекарство, вида схема и доза на цитостатика. Тези нежелани ефекти най-често са умора, повишен риск от инфекции, гадене, повръщане, загуба на косата и космите по тялото (алопеция), безапетитие, диария, запек, ранна менопауза, промяна в теглото, проблеми с паметта и концентрацията. Тези странични ефекти често пъти могат да бъдат успешно овладяни по време на лечението с добавки към терапията и обикновено след края на лечението отзвучават напълно. Много рядко е възможно да се проявят и негативни странични ефекти в дългосрочен аспект като сърдечна дисфункция, невротоксичност на периферните нерви, вторично злокачествено заболяване на кръвта като левкемия или лимфом. Много пациенти се чувстват добре по време на химиотерапия и успяват да водят пълноценен начин на живот, да се грижат за себе си и семействата си, както и да продължават да работят. Всеки пациент преминава по различен начин през терапията. Поговорете с лекаря си за химиотерапевтичната схема, която е най-подходяща за вас и какви допълнителни грижи и мерки да вземете за опазване на здравето си.

 

Хормонална терапия

Хормоналната терапия, наречена още ендокринна, е един изключително ефективен метод за лечение на много тумори, които имат позитивни естрогенови или прогестеронови рецептори (ER+; PR+). Този тип тумори използват хормоните като гориво за своя растеж и разпространение. Блокирането на хормоните помага да се предотврати връщането на болестта, както и фаталния край от това малигнено заболяване. Те могат да бъдат използвани, както самостоятелно, така и след химиотерапия.

Хормоналната терапия може да се прилага и преди операция, за да се намали размера на тумора, да се улесни самата оперативна процедура и да се понижи риска от повторна поява на заболяването. В тези случаи се нарича неоадювантна хормонална терапия. В случаите, когато се прилага следоперативно, това лечение се нарича адювантна.

 

Типове хормонална терапия

  • Тамоксифен (Антиестрогени). Тамоксифенът е лекарство, което блокира естрогена от свързването с туморните клетки. Ефективен е за понижаване на риска от повторна поява на заболяването на същата гърда, както и да предпазят и другата. Тамоксифен действа, както при пациентки в менопауза, така и при такива, при които все още не е настъпила.

Тамоксифен е таблетка, която се приема ежедневно през устата. Важно е да се обсъди с лекуващия лекар възможното взаимодействие с други медикаменти и хранителни добавки, приемани от пациентката. Често срещани нежелани реакции са топли вълни, сухота на влагалището, като е възможно и кървене. Изключително редки случаи са развитието на злокачествено заболяване на маточния ендометриум, катаракта, венозни тромбози. Тамоксифен може да подобри състоянието на костите, както и нивата на холестерола в тялото.

  • Ароматазни инхибитори (АИ). Ароматазните инхибитори понижават нивата на естроген, продуциран в тъкани извън яйчниците при постменопаузални пациентки чрез блокиране на ароматазния ензим. Този ензим променя слабите мъжки хормони, наречени андрогени, в естроген, когато яйчниците спрат да произвеждат естроген по време на менопаузата. Тези лекарства съдържат анастрозол (Аримидекс), екземестан (Аромазин) и летрозол (Фемара). Всичките АИ представляват таблетка, която се приема през устата ежедневно. Само пациентки, които вече са в менопауза или такива, преминали през овариална супресия могат да приемат АИ. Терапия с АИ като първа линия или след лечение с тамоксифен може да бъде много по-ефектвно, отколкото проведено лечение само с тамоксифен за намаляване на риска от повторна поява на болестта.

Странични ефекти от приема на АИ могат да бъдат болки в мускулите и ставите, топли вълни, влагалищна сухота, повишен риск от остеопороза, както и костни фрактури, също така се повишават и нивата на холестерол. Клинични проучвания са доказали, че различните АИ имат сходен ефект и действат еднакво добре; профилът им на безопасност също е идентичен. При пациентки, приемали даден АИ, но с тежка поносимост, могат да преминат към употреба на друг препарат със същото ниво на ефективност и добра поносимост.

Пациентки, при които менопаузата не е настъпила, не трябва да приемат АИ, тъй като те не блокират естрогена, продуциран от яйчниците. Често пъти лекарите наблюдават кръвните нива на естроген при пациентки, при които наскоро е спряла редовната менструация или при пациентки, при които менструацията е спряла по време на химиотерапията, за да бъдат сигурни, че яйчниците не продуцират естроген.

  • Овариална супресия. Овариалната супресия се извършва чрез медикаменти или оперативно за прекратяване на функцията на яйчниците да продуцират естроген. Това може да се извърши в комбинация с друг тип хормонално лечение при пациентки, които все още не са преминали в периода на менопауза.

    Съществуват два основни начина за овариална супресия:

    1. Гонадотропин или лутеин-освобождаващ хормон (GnRH / LHRH) не позволяват на яйчниците да продуцират естрогени, като употребата им води до временоа менопауза. Гозерелин (Золадекс) и леупролид (Елигард, Лупрон) са примери за този тип лекарства. Те се прилагат под формата на инжекция и подтискат яйчниковата функция да продуцират естроген. Ефектът на тези препарати се изчерпва, ако приложението им спре.

    2. Оперативна интервенция за премахване на яйчниците, като по този начин се преустановява образуването на естроген. Това е радикален метод, но може да бъде добър избор на лечение при пациентки, които вече имат деца.

 

Хормонална терапия при постменопаузални пациентки 

Пациентки, навлезли в менопаузата и все още неполучавали хормонално лечение, имат няколко избора на терапия

  • Тамоксифен за период от 5 до 10 години
  • АИ за 5 до 10 години
  • Тамоксифен за 5 години, последван от ароматазен инхибитор за 5години. Обща продължителност на терапията е 10 години
  • Тамоксифен за 2-3 години, последван от АИ за 2-8 години, общо 5-10 години хормонална терапия.

Накратко, пациентки в ранен стадий (първи) се препоръчва да приемат хормонални препарати за период от 5 години. Пациентки в авансирал стадий на заболяването (втори, трети) е редно да приложат удължена схема на лечение до  10 години.

 

Хормонална терапия при пременопаузални пациентки

Възможностите за адюватно хормонално лечение при тези пациентки са следните:

  1. Тамоксифен за период от 5 години. След което, в зависимост от това дали са навлезли вече в периода на менопауза през тези 5 години или не
    • Ако пациентката е навлязла в менопауза през тези 5 години, тя може да продължи лечението с тамоксифен за още 5 години; обща продължителност на лечението е 10 години
    • Ако пациентката е навлязла в менопауза през тези 5 години, тя може да продължи лечението с тамоксифен за още 5 години или да премине към АИ за още 5 години. По този начин ще приеми пълната 10-годишна хормонална терапия
  1. Овариална супресия за период от 5 години с допълнителна терапия като тамоксифен или АИ, може да бъде стандартна препоръка:
    • При жени, диагностицирани с рак на гърдата в млада възраст
    • При жени, с висок риск от повторна поява на заболяването
    • При пациентки във втори или трети стадий, когато химиотерапия също се препоръчва
    • При пациентки в първи или втори стадий с висок риск от рецидив също трябва да обмислят приложението на химиолечение
    • При пациентки, които не могат да приемат тамоксифен, поради други здравословни причини, като история за съдови проблеми и тромбози

  2. Овариална супресия не се препоръчва като допълнително към друго хормонално лечение в следните ситуации:
    • При пациентки с карцином с нисък риск да рецидивира
    • При пациентки в първи стадий, при които химиотерапия не е била назначена

 

Таргетна терапия

Таргетната терапия е лечение, което се „цели“ в специфични гени, протеини или околна тъкан, които спомагат за растежа и развитието на рака. Тези лекарства са високо специфични и „фокусирани“ и действат на различен принцип спрямо конвенционалната химиотерапия. Те блокират растежа и разпространението на туморните клетки, нанасяйки минимална вреда на околните клетки, тъкани и органи.

Не всички тумори имат еднакви таргети (цели). За да се намери най-ефективното за вас, вашият онколог може да поиска от вас да се направят дапълнителни генетични изследвания за определяне на вида тумор.

Пръвите одобрени таргетни терапии за лечение на рак на млечната жлеза са хормоналните. След това в практиката навлезе HER2-таргетните терапии, които са одобрени за лечение на HER2-позитивен карцином на млечната жлеза.

 

HER2-рецепторна терапия

  • Трастузумаб. (Херцептин) Това лекарство е одобрено за лечение при неметастатичен HER2-позитивен рак на гърдата. Към момента пациенти в стадий 1-3 трябва да получават трастузумаб-базирани режими на лечение, като много често това означава приложение на трастузумаб заедно с химиотерапия в комбинация, последван от 1-годишен прием на трастузумаб като моно терапия. Малък процент от пациентите (2-5%) на терапия с трастузумаб са в риск от развитие на кардиологична патология.
  • Пертузумаб (Перджета) – този медикамент е одобрен за лечение на втори и трети стадий на карцином на млечната жлеза в комбинация с трастузумаб и химиотерапия.
  • Трастузумаб емтанзин T-DM1 (Кадцайла). Кадцайла се използва и за лечение при пациентки, прогресирали по време на терапия с трастузумаб. T-DM1 е комбинация от трастузумаб, свързан с много малка, но ефективна молекула химиотерапия. Това позволява на агента да достави химиотерапия директно в раковата клетка, без да има досег със здравите клетки на организма в близост. T-DM1 се прилага венозно веднъж на три седмици.

 

Други таргетни агенти за лечение на рак на млечната жлеза

  • Лекарства, целящи блокиране на CDK4/6 – протеина в туморните клетки, който стимулира растежа им. Сред тези медикаменти са абемациклиб (Верзенио), палбоциклиб (Айбранс) и рибоциклиб (Кискали). Те са одобрени за лечение на пациентки с хормонално чувствителен HER2-негативен карцином на млечната жлеза в авансирал или метастатичен стадий.
  • Лапатиниб (Тайверб) при пациентки с HER2-позитивен авансирал или метастазирал карцином на гърдата, когато други медикаменти вече не проявяват необходимата ефективност и ефикасност от приложеното лечение. Мо же да се комбинира с химиотерапия – капецитабин, хормонална терапия – летрозол, или HER2 таргетна терапия – трастузумаб.

 

Имунотерапия

В момента се провеждат редица клинични проучвания за ефекта от имунотерапията при лечение на карцинома на гърдата.

През 2019г. революционно FDA одобри атезолизумаб (тецентрик) в комбинация с химиотерапия за локално авансирал тройно негативен рак на гърдата, който е иноперабилен, както и за метастатичен тройно негативен карцином на млечната жлеза. Той може да се използва след изследване на PD-L1 експресия. Тази терапия все още не е одобрена за употреба в Европа.

Преди началото на каквото и да е лечение, поговорете с вашия лекуващ онколог за най-подходящата терапия за вас. Задайте всичките си въпроси и бъдете екип в борбата срещу заболяването. Ако в даден момент по време на лечението проявите симптоми, които ви тревожат и не са обичайни, споделете ги с лекуващия си лекар, за да ви даде подходящ съвет как да ги овладеете своевременно.




Преведенo и редактирано от:


д-р Жанет Райчева, д.м.

д-р Надя Накова, д.м.

д-р Маргарита Таушанова, д.м.н.

 

Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.

Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.