Проследяване след лечението

Грижата за хората с рак не свършва, когато противотуморната терапия приключи. След края на лечението ще продължавате да виждате болничния екип, който се грижи за вас. Те ще ви наблюдават, за да установят дали ракът ще се завърне, да повлияват появили се странични ефекти и да следят общото ви здравословно състояние.

Лекарят ще ви назначи специален план за диспансерно проследяване. Той може да включва редовни физикални прегледи и / или медицински изследвания, за да се наблюдава вашето възстановяване. Този план е обикновено базиран на медицински стандарти за специфичния вид рак. Ще се вземат в предвид и персоналните ви нужди и предпочитания.

След края на лечението на рака, пациентът се диспансеризира. В диспансерния кабинет той се наблюдава и му се назначават изследванията, посочени горе. Редовното посещаване на диспансерните прегледи помага на пациентите да се чувстват уверени в завръщането си към нормалното си ежедневие.

Следене за рецидив

Една от целите на проследяването е следенето за появата на рецидив. Рецидивът е тумор, който се е завърнал след лечението. Това се случва, защото малки участъци с ракови клетки може да останат в тялото и те да не могат да се открият с нито едно изследване. Тези клетки могат да нараснат по брой и да образуват туморна маса, която да стане видима при извършването на изследвания и да причинява различни симптоми.

Шансът за рецидивиране зависи от вида на рака, с който пациентът е диагностициран. Видът на тумора често определя времето и мястото на появата на рецидива. За съжаление, не е възможно лекарите да предскажат при кого заболяването ще се завърне. Лекар, който е запознат с вашата медицинска история, може да ви даде по-детайлна информация за вашия риск от рецидив.

По време на диспансерното проследяване лекарят ще ви пита различни въпроси, свързани с вашето здраве. Някои пациенти може да имат назначени кръвни или образни изследвания, като част от проследяването. Видовете изследвания, които ще се извършват зависят от:

• Вида и стадия на рака;
• Вида на полученото лечение;
• Факта, дали назначеното изследване подобрява или удължава живота на пациента.

В допълнение, лекарят може да ви препоръча да следите за определени симптоми, свързани с рецидив.

Повлияване на дългосрочни и късни странични ефекти

Повечето хора очакват да имат странични ефекти по време на лечението. Често е изненадващо за тях, че някои нежелани ефекит могат да продължат и след периода на лечение. Те се наричат дълготрайни странични ефекти. В допълнение, друг вид странични ефекти, наречени късни, могат да се развият месеци и дори години след края на лечението. Дълготрайните и късните странични ефекти могат да включват както физически, така и емоционални промени.

Обсъдете с лекуващия лекар какъв е риска за развитие на дългострайни странични ефекти. Този риск се определя от вида на рака, проведеното лечение и общото здравословно състояние на пациента. Ако сте имали лечение, за което е известно, че предизвиква специфични късни ефекти, лекарят може да назначи специални изследвания като:

• Годишно изследване на щитовидната жлеза за хората, които са получавали лъчелечение в областта на главата и шията.
• Изследване на функцията на белите дробове за хората, които са получавали блеомицин или трансплантация на стволови клетки. Това изследване показва какво количество въздух могат да задържат белите дробове и колко бързо въздухът се движи по дихателните пътища.
• Регуларяни електрокардиограми за хора, които са получавали лъчелечение на гръдния кош и/или които са получавали лечение с група лекарства, наречени антрациклини, като доксорубицин, или друг вид химиотерапия, която може да засегне сърдечната функция.
• Регулярни мамографии, които да започнат в по-ранна възраст за жени, които са имали лъчелечение в областта на гръдния кош, когато са били млади.
• Периодични образни изследвания като рентгенография, компютърна томография (скенер) и кръвни изследвания, за да се следи за появата на втори рак.

Важно е да се консултирате с лекаря за подходящите за вас изследвания, в зависимост от медицинската ви история.

Въпроси, които да зададете на лекуващия лекар

Това са въпроси, които могат да бъдат полезни, когато разговаряте с лекаря, който води диспансерното ви проследяване:

• Какъв е риска ракът да се завърне? Има ли някакви специфични симптоми за които да следя?
• Какво да правя, ако забележа някои от тези симптоми?
• Какви дълготрайни или късни странични ефекти са възможни въз основа на противотуморното лечение, което съм имал?
• Кой ще води диспансерното ми проследяване?
• Колко често ще трябва да посещавам лекарския кабинет?
• Какви изследвания ще трябва да си правя?
• Колко време ще продължи моята проследяваща грижа?
• Трябва ли да приемам специални медикаменти или да спазвам някаква диета?
• Какво мога да направя, за да намаля риска от завръщане на болестта или развиване на втори рак?