В тази секция ще намерите списък с изследванията, процедурите и тестовете, които лекарите провеждат, за да установят причината за заболяване.
За да се диагностицира рак, лекарите провеждат редица изследвания, включително и такива, които да определят стадия на заболяването. Ако установят, че ракът се е разпространил в друга част на тялото, означава, че ракът е метастазирал. Това се установява с помощта на изследвания от образната диагностика. Някои изследвания се провеждат и за да се установи коя терапия би могла да бъде най-подходяща за пациента.
За почти всички видове рак биопсията е единственият начин, за да се верифицира диагнозата. При провеждането на биопсия лекарите взимат проба от суспектния участък на тъканта и изпращат тази проба в лаборатория за последващо изследване. В случай, че извършването на биопсия не е възможно, лекарят ще ви посъветва какво друго изследване може да бъде извършено за поставянето на диагнозата.
Тази секция описва възможностите за диагностициране на мултиплен миелом. Не всички изследвания, които описваме се използват при всеки пациент. Вашият лекар ще вземе предвид следните фактори при избора на диагностичните възможности:
Изброените по-долу изследвания могат да бъдат използвани в диагностиката на мултиплен миелом:
Изследване на кръв и урина. Миеломните клетки често секретират антитялото моноклонален имуноглобулин, по-известен като М-протеин. Нивата на М-протеин в кръвта и урината на пациентите се използват за проследяване на болестта и постигнатия ефект от лечението. При някои хора миеломните клетки секретират част от антитялото, което се нарича „лека верига“. Количеството М-протеин в кръвта и урината се измерва чрез електрофореза. Чрез това изследване лекарите могат да проследяват дали лечението действа, както и дали заболяването прогресира или рецидивира (повторно се появява).
Нивата на имуноглобулините се измерват, за да се установи количеството на различните видове имуноглобулини в кръвта. Тези имуноглобулини са имуноглобулин Г (IgG), имуноглобулин А (IgA) и имуноглобулин М (IgM). При мултиплен миелом, когато количеството на злокачествения протеин е увеличено, на нормалните протеини са понижени.
Количеството леки вериги в кръвта може да бъде измерено преди кръвта да се „филтрира“ през бъбреците. Този тест се нарича „серумна проба за леки вериги в кръвта“. Този тест е по-чувствителен спрямо измерването на М-протеин в урината, но е важно да се проследяват и двата. Когато лека верига се установи в урината, тогава се нарича Bence Jones протеин.
Нивата на серумния албумин и серумния бета-2 микроглобулин (β2-M) също се измерват чрез кръвни тестове. Серумният албумин е кръвен протеин, произведен в черния дроб, който играе важна роля за осигуряването на нормален кръвен обем, както и за общото състояние на човек. β2-M е малък протеин, който участва в имунния отговор. Резултатите от тези изследвания са важни, за определянето на стадия на Мултипления миелом. Използват се кръвни тестове също и за проверка на бъбречната функция, нивата на калций, както и броя на кръвните клетки (определяне на анемия и др. патологични състояние на кръвта).
Рентген. С помощта на рентгеновите лъчи се създава картина на определени структури в човешкото тяло, използвайки малко количество радиация. Рентгеновите снимки са част от първичната диагностика, която лекарите използват за установяване на проблеми в скелетната система и първа стъпка за установяване на патологични фрактури, в следствие на мултиплен миелом.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Ядрено-магнитният резонанс използва магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да създаде детайлна картина на тялото. Магнитният резонанс може да покаже дали костният мозък е заменен от миеломни клетки или от плазмоцитом, особено в черепните кости, гръбначния стълб или малък таз. Плазмоцитомът е тумор от плазматични клетки, развиващ се в костно-мозъчната тъкан. Детайлните картини могат да изобразяват също и налична компресионна фрактура на гръбначния стълб или тумор, притискащ нервните клончета. Магнитният резонанс може да се употребява и за измерване на размера на тумора.
Компютърна томография (КТ). Компютърната томография създава подробен напречен срез, който показва особености или туморни формации в меките тъкани. Компютърът комбинира съответните образи, за да създаде триизмерен образ на вътрешните органи в тялото. Важно е да се отбележи, че интравенозният контраст, който се използва за диагностика на други видове рак се избягва при мултипления миелом. Информирайте радиолога или рентгеновия лаборант с каква диагноза сте преди да получите инжекционния контраст във вените си, защото това може да увреди сериозно бъбречната ви функция.
Позитрон-емисионна томография (ПЕТ). ПЕТ обикновено се комбинира с КТ (виж по-нагоре), нарича се ПЕТ-КТ скан. Но вие най-вероятно ще чуете лекарят ви да го нарича просто ПЕТ скенер. ПЕТ-скенерът е метод за създаване на изображения на органите и тъканите вътре в тялото. Малко количество радиоактивна захар (глюкоза) се инжектира венозно. Този специфичен „контраст“ се абсорбира от клетките в тялото, които използват най-много енергия. Скенерът след това детектира субстанцията къде се натрупва и по този начин се създават изображенията на тялото.
Костно-мозъчна аспирация и биопсия. Тези две процедури са сходни и често се извършват по едно и също време, за да се диагностицират патологични промени в костния мозък. Костният мозък има солидна и течна част. Костно-мозъчна аспирация взима проба от течната компонента с помощта на игла. Костно-мозъчната биопсия представлява взимане на малка проба от солидната тъкан чрез игла. Това изследване е с ключово значение при диагностика на миелом.
Патологът след това анализира пробите. Патологът е лекар, който се специализира в лабораторни тестове и анализ на клетки, тъкани и органи, чрез които да се диагностицира заболяването. Гените на мултипления миелом се изследват цитогенетично и чрез специален тест, наречен флуоресцентна ин-ситу хибридизация (FISH). Цитогенетичното е вид генетично изследване, анализиращо хромозомите в клетките. Тези тестове определят генетичните промени при миелом и дали пациентът попада в стандартна или високо рискова група. Пробите могат да бъдат изследвани и с помощта на генетично секвениране, чрез което с висока прецизност и точност се установява какви промени са се случили в клетъчната ДНК.
Едно от най-честите места за взимане на такава проба е тазовата (илиачната) кост. Преди извършване на биопсията, кожата и подлежащите тъкани биват локално обезболени. Нарича се локална анестезия. Възможно е да се използват и други методи на анестезия с оглед предотвратяване на болковия синдром.
Аспирация от подкожна мастна тъкан. Ако определен М-протеин не се формира правилно, той може да бъде складиран в различни тъкани и органи на тялото, като по този начин ги уврежда. Това състояние се нарича амилоидоза. Ако вашият лекар подозира, че сте развили амилоидоза, би могло да се проведе аспирация на подкожна мастна тъкан, която да се изследва микроскопски.
Молекулярно тестване на тумора. Вашият лекар можи да предложи провеждането на лабораторни тестове на проба от тъкан или костен мозък, за да идентифицира специфични хромозоми (цитогенетика), специфични гени (FISH или генетично секвениране), протеини или други фактори. Резултатите от тези тестове оказват влияние при избора на подходящата терапия за вас.
След като диагностичните тестове са готови, вашият лекар ще обсъди резултатите с вас. В случай, че диагнозата е рак, резултатите от посочените тестове ще дадат насока какъв вид е рака, т.е. ще може да се извърши стадиране.
Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.
Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.