Рак на черен дроб

Поставяне на диагноза

Лекарите използват различни изследвания, за да открият чернодробния карцином. Те правят също тестове, за да проучат дали туморът се е разпространил в други части на тялото, различни от мястото, на което е започнал. Ако това се случи, процесът се нарича метастазиране. Образните изследвания могат да покажат дали туморът се е разпространил. Образната диагностика показва снимки от вътрешността на тялото. Лекарите могат да назначат и други изследвания с цел да научат кои лечения ще са най-подходящи. 

За повечето видове рак биопсията е единственият сигурен начин за лекаря да разбере дали в определена област на тялото има тумор. При биопсия лекарят взима малка проба от тъкан за изследване в лаборатория. Ако биопсията не е възможна, лекарят може да предложи други тестове, които ще помогнат да се постави диагноза. Често хепатоцелуларният карцином се диагностицира без биопсия. 

Вашият лекар ще вземе под внимание следните фактори при избора на изследване: 

  • видът на предполагаемия карцином; 
  • съществуващи признаци и симптоми; 
  • възраст и здравословно състояние; 
  • резултатите от предишни медицински изследвания; 
  • предварителни тестове.

Списъкът по-долу описва възможностите за диагностициране на хепатоцелуларен карцином. Не всички изброени тестове са показани за всеки пациент: 

Физикален преглед. Ако пациентът има симптоми на хепатоцелуларен карцином, лекарят ще палпира корема, за да провери за бучки, увеличаване или други промени в черния дроб, далака и други близки органи. Лекарят ще търси също така абнормно натрупване на течност в корема и признаци на жълтеница, като пожълтяване на кожата и очите. 

Кръвни тестове. При физикалния преглед лекарят най-вероятно ще направи кръвни изследвания, за да търси вещество, наречено алфа-фето протеин (AFP). AFP се открива в повишени нива в кръвта на около 50% до 70% от хората, които имат хепатоцелуларен карцином. Ще се направят изследвания на кръвта на пациента, за да се разбере дали той има хепатит В или С. Други кръвни изследвания могат да покажат доколко добре функционира черният дроб. 

Освен това са необходими и други тестове за диагностициране на хепатоцелуларния карцином, за откриване къде се намира туморът в черния дроб и за да се види дали той се е разпространил в други части на тялото. След физикалното изследване и кръвните изследвания лекарят може да препоръча един или повече от следните тестове: 

Ултразвук (Ехография). Ултразвукът използва звукови вълни, за да създаде картина на структурите в тялото. Звуковите вълни се отразяват от черния дроб, други органи и тумори, като всеки създава различна картина на компютърен монитор. 

Компютърна томография (КT или КAT). Компютърната томография (КТ) създава триизмерна картина на вътрешността на тялото, използвайки рентгенови лъчи от различни ъгли. След това компютър комбинира тези изображения в подробен, напречен срез, който показва аномалии или тумори. КT изследването може да се използва и за определяне размера на тумора. Понякога преди сканирането пациентът приема специално багрило, наречено контрастно вещество, което да придаде по-детайлно представяне на образа. Това багрило може да бъде инжектирано във вената на пациента или да бъде дадено като течност за поглъщане. Често хепатоцелуларнят карцином може да бъде диагностициран според специфичните си характеристики, които се изобразяване при КТ изследване, като по този начин чернодробната биопсия може да се избегне. 

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). ЯМР използва магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да представи подробни изображения на тялото. ЯМР може да се използва и за определяне на размерите на тумора. Специално багрило, наречено контрастно вещество се приема преди сканирането, за да се създаде по-детайлна картина. Това багрило може да се инжектира във вената на пациента или да се дава като течност за приемане през устата. 

Ангиограма. Ангиограмата е рентгеново изображение на кръвоносните съдове. В кръвта се инжектира контраст, така че кръвоносните съдове на черния дроб да се виждат с помощта на рентгеновите лъчи. 

Лапароскопия. Лапароскопията е изследване, което позволява на лекаря да вижда вътре в тялото с тънка, осветена, гъвкава тръба, наречена лапароскоп. Пациентът се анестезира (упоява), тъй като тръбата се вкарва през малък разрез в корема. Анестезията използва медикаменти, които правят пациента спокоен и сънлив. Местната анестезия се използва и за обезболяване на зоната, която ще бъде третирана. 

Биопсия. Биопсията е отстраняването на малко количество тъкан за изследване под микроскоп. След това патологът анализира пробата. Патологът е лекар, който специализира в интерпретирането на лабораторни тестове и оценяването на клетките, тъканите и органите за диагностициране на болестта. 

Типът на извършената биопсия зависи от местоположението на рака. Биопсията може да бъде тънкоиглена аспирационна, кор биопсия или да се направи по време на лапароскопията. По време на тънкоиглената аспирационна биопсия се взимат клетки, като се използва фина игла, поставена в тумора. Кор биопсията използва по-дебела игла. В процедурата участва и рентгенолог, който използва ултразвук ехография), за да насочи иглата към определена част от черния дроб, където се разполага тумора. Процедурата за извършване на биопсия обикновено трае по-малко от 1 минута. Обикновено това не е болезнено и малко хора имат усложнения след това. 

Преди биопсията, ще се направят кръвни изследвания, за да е сигурно, че нямате проблем със кръвосъсирването. Това намалява риска от кървене след процедурата. Понякога лекарите правят лапароскопия и биопсия, за да се запознят с морфологиятана черния дроб и да установят дали пациент е с цироза, което ще помогне в определянето на най-добрите възможности за лечение. 

Когато АФП в кръвните изследвания, КТ или ЯМР сканирането насочват към диагноза хепатоцелуларен карцином, може да не е необходима биопсия. Също така, повечето хирурзи препоръчват биопсията да бъде направена по време на операция, назначена с цел премахне на черния дроб или част от него, а не като отделна процедура предварително.  

Важно е да се отбележи, че с новите технологии в образната диагностика ,дори и много малки тумори са лесни за откриване. Въпреки това, не винаги е възможно да се определи какво представлява малкия тумор и дали е злокачествен. В тези случаи, особено когато туморът е с размер 1 сантиметър или по-малко, лекарите може да препоръчат активно наблюдение. Това означава, че сканирането ще се повтаря в рамките на 3 до 6 месеца. Ако по-късно скенерът покаже, че размерът не се е променил, активното наблюдение продължава. Ако има развитие в размера, лекарят ще направи биопсия. 

Молекулярни изследвания на тумора. Вашият лекар може да препоръча провеждането на лабораторни изследвания на туморната проба (взета по време на биопсията), за да се идентифицират специфични гени, протеини и други фактори, характерни за тумора. Резултатите от тези изследвания ще покажат дали е подходящо прилагането на таргетна терапия.  

След като диагностичните изследвания бъдат направени, лекарят ще прегледа всички резултати с вас. Ако диагнозата е хепатоцелуларен карцином, тези резултати ще помогнат на лекаря да стадира рака.

 

 

Reprinted/adapted with permission. © 20xx American Society of Clinical Oncology. All rights reserved.

Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Всички права запазени.

Преведено и редактирано от д-р Надя Накова.